Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря
  • Новини

Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
asgbdfbdfhdfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно от нещата, с които веригите най-много привличат клиенти, са постоянните предложения.

Провлечени от идеята да си купят нещо по-евтино, хората понякога изобщо не обръщат внимание точно колко плащат.

Когато разберат, че всъщност са похарчили повече, а не по-малко за даден продукт, най-често са си вече вкъщи и за рекламация не може и да става дума.

Подобна случка с лимони на привлекателна цена разказа жена в социалната мрежа Фейсбук. Под публикацията на А. Мирчева за случилото се в Лидл, много хора заявяват, че са преживели същото разочарование. Ето за какво пише клиентката на веригата:

„Отивам на Лидл и една съседка ме моли да ѝ купя няколко неща, които са на промоция.

Едното е лимони опаковка от 0,500 кг на цена 1,79лв. 

Отивам до лимоните има на две места – на едното са на кг, на другото са опаковки от 0,500 кг, но и на двете има еднаква цена 4,69 лв/кг. На касата показвам лимоните от 0,500 кг и питам:

Тези лимони от промоцията на брошурата ли са? Уверяват ме, че са тези.

 

Прибирам се, сядам да сметна стойността на продуктите, които ми поръчаха и гледам:

Лимони 0,720 кг * 4,69 = 3,38лв! Сигурно не съм видяла добре.

Пак гледам, правя черти – няма грешка.

Вече няколко пъти ми се случват подобни грешки, но този път чашата преля.

Разбирам, да не бях питала, разбирам половин кг да го бяха таксували по цената 4,69, ама как 0,500 кг стана на 0,720?!?! 

Върнах се в Лидл (досега все оставях грешките, защото живея далеч и не си струва), исках да говоря с управителя на магазина. Дойде едно усмихнато момиче (последно знам, че управителя беше мъж) – тя беше изключително любезна и спокойна. Казах й, че проблемът не е в това, че съм платила 1 лев в повече, а в това, че тези случаи се повтарят и явно нещо не е наред.

Върнаха ми цялата сума за лимоните. Благодаря на служителката за търпението и учтивостта, но от тук нататък всеки път ще спирам след касата и ще си проверявам касовата бележка от начало до край! Ето така се губи доверие!“

Не само в България е така, този проблем го има в хипермаркетите на Лидл в цяла Европа, това коментират българи в чужбина.

За българските потребители обаче това не е никакво успокоение, защото за европеецът разликата в цената изобщо не е толкова важна.

Те недоволстват, защото промоциите са единствения шанс да си позволят някои продукти.

Българските клиенти на Лидл настояват всички обявени промоции да се спазват и да са ясно обявени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на заведенията у нас разкри играта на човека, недоволствал от пържолите за 600 лева
Next: Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.