Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чаят от тиквени семки е безценен: Чисти кръвоносните съдове и предпазва простатата, но се приготвя с този трик
  • Новини

Чаят от тиквени семки е безценен: Чисти кръвоносните съдове и предпазва простатата, но се приготвя с този трик

Иван Димитров Пешев май 14, 2023
chaiiiskdaskdoasdias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тиквата е изключително вкусна и здравословна храна.

Ползите от семките също не са за пренебрегване, тъй като съдържат редица хранителни вещества и редки съединения, полезни за здравето.
Едно такова съединение е кукурбитацинът, който успешно предотвратява увеличаването на простатата.

Семената на тиквата са с богато съдържание на ненаситени мастни киселини и съответно имат добър противосклеротичен ефект.

Както и другите растения от тази група, тиквата има диуретично и жлъчкогонно действие. Тя подобрява перисталтиката на червата.

Все пак е разумно да не прекаляваме, ако сме склонни да образуваме газове.

Това нейно действие не се проявява, ако консумираме суров сок от тиква, който между другото има съвсем приемливи вкусови качества. Можете да си приготвите полезен чай от тиквени семки. Освен че помага при увеличена простата, вълшебната течност изчиства и кръвоносните съдове.

Ето как се прави полезният чай от тиквени семки:

Изсипете 1 малка шепа сурови тиквени семки в 200 мл кипяща вода. След това оставете сместа да се охлади за 15-20 минути и прецедете.

Препоръчително е да пиете от този чай по 1 чаша на ден.
Не след дълго проблемите, свързани с простатата, ще изчезнат.

Чаят от тиквени семки ефективно намалява и нивата на кръвната захар. Домашният лек премахва риска от появата на гaстрит и пoчиства кръвoносните съдове.

Също така, тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те за разлика от другите средства не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни.

Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.Прочети още на: 11 ползи на тиквените

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е диети и средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да разберете кой витамин ви липсва, тялото алармира мигновено, само трябва да разчетете значението му
Next: Ако имате този знак на ръката, значи ви чакат купища пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.