Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЧЕРВЕН КОД за България, още нищо не сме видели: Ето къде първо ще се изсипе стихията!
  • Новини

ЧЕРВЕН КОД за България, още нищо не сме видели: Ето къде първо ще се изсипе стихията!

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
graudaushaktautua.jpg

снимката е илюстративна

През следващото денонощие под влияние на преминаващ южно от страната средиземноморски циклон ще се създаде интензивна валежна обстановка. На места в Западна и Южна България и Предбалкана количествата валежи ще достигнат до 30-50 mm, локално в Родопската област и Ихтиманска Средна гора – около 80-100 mm.

Според прогнозите, рискът от наводнения, свлачища и други бедствия е голям.

Вицепремиерът по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов нареди създаване на организация заради метеорологичната прогноза за очаквани обилни валежи. Министърът издаде заповед за активиране на оперативните звена към Басейновите дирекции, промяна в графика на язовири и информиране на всички компетентни органи.

Препоръчваме на гражданите да вземат предвид прогнозите на синоптиците за възможни опасни явления, които биха могли да настъпят утре и през следващите два почивни дни, гласи съобщението.

Червен код за проливни дъждове е обявен за 10 юни за Смолянска област, показва справка в сайта на НИМХ. Очакваните количества там са между 65 и 100 мм. Оранжев код е обявен за областите Монтана, Враца, Габрово, Ловеч, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, София и София област, Перник, Кюстендил и Благоевград Там се очакват валижи от 35 до 66 мм.

Жълт код е обявен за Видин, Плевен, Велико Търново, Сливен и Ямбол с очаквани количества на валежите от 25 до 40 мм.

През следващото денонощие под влияние на преминаващ южно от страната средиземноморски циклон ще се развива мощна купесто-дъждовна облачност и ще има гръмотевични бури, значителни валежи и локални градушки. Интензивни ще са явленията в Западна и Южна България и Централния Предбалкан, където сумарните количества на валежите ще достигнат до 50-60 mm, а на места в Родопската област и Ихтиманска Средна гора – до 80-100 mm.

В останалата част от страната сумарните количества ще бъдат между 15-25 mm, а най-слаби ще са валежите на места в североизточните райони и по Черноморието до 10 mm. Ще духа до умерен вятър от източната четвърт. В по-голямата част от страната преобладаващите максимални температури ще бъдат между 20° и 25°, в София около 19°. Валежите ще продължат и през нощта срещу събота.

Над планините ще се развива мощна купесто-дъждовна облачност. Ще има значителни валежи с гръмотевични бури. Ще духа умерен до силен вятър: в ниските части от североизток, а по билата от югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 14°, на 2000 метра – около 9°.

Над Черноморието ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. На много места ще има краткотрайни валежи, в отделни райони с гръмотевици. Ще духа до умерен вятър от източната четвърт. Максимални температури на въздуха: 20°-23°. Температурата на морската вода е 21°-23°. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина за пенсиите. Какво ще стане на 1 юли
Next: Първите думи на Путин от доста време насам хвърлиха цял свят в ужас, този път разкри черния си план в прав текст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.