Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черен Бъдни вечер: Две деца и млад мъж загинаха при чудовищна катастрофа с кола
  • Новини

Черен Бъдни вечер: Две деца и млад мъж загинаха при чудовищна катастрофа с кола

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
hsdhdsfdskfsdfds.png

Две деца и млад мъж загинаха при чудовищна катастрофа

На мястото на катастрофата се прави оглед.

Тежка катастрофа с двама загинали и един тежко пострадал стана тази вечер на булеварда до Томбул джамия в Шумен, съобщиха от пресцентъра на полицията в Шумен, предава shum.bg.

По първоначална информация при катастрофата на място са починали 24-годишен мъж, шофирал автомобил БМВ и една от пътничките в колата – 13-годишно момиче. Тежко пострадало е 16-годишно момиче, също пътувало в автомобила.

Не изпускай тези оферти:

Сигнал за произшествието е подаден в дежурната част на полицията в 21:21 часа. Съобщено е, че водач на БМВ с шуменска регистрация се е движил от площад „Оборище“ към ул. „Георги Раковски“. Близо до Томбул джамия автомобилът е поднесъл, преминал е разделителната тревна ивица и се озовал в насрещното платно, където се ударил в електрически стълб.

Шофьорът е правоспособен. 

Късно снощи в болницата почина и 16-годишното момиче от катастрофата при Томбул джамия. Така жертвите на инцидентна стават три, съобщава Shum.bg. 

Припомняме, че при инцидента на място починаха 24-годишния мъж, шофирал автомобил BMW Z3 и 13-годишно момиче. 16-годишната им спътничка бе откарана в МБАЛ-Шумен в тежко състояние.

В 21,21 часа снощи движещата се с висока скорост кола се заби в електрически стълб. Тя е толкова смачкана, че не можеше да се разбере на пръв поглед марката ѝ. Според очевидци автомобилът се е и преобръщал.

 Засега не е ясна причината за тежкото произшествие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи снимки на къщата за милиони, която Мария Игнатова наследи
Next: Ето рецептата за невероятното Тирамису на шеф Манчев за Коледа – райска наслада до последната хапка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.