Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините
  • Новини

Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
cheresshiihiahash.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците твърдят, че продават български череши макар че е едва краят на април.

Череши по 80 лв./кг на пазара на „Черни връх“ в Лозенец вчера. Цената съобщи търговецa, който ги продаваше, но табелка с цената нямаше, пише Телеграф. Той уверяваше клиентите, че черешите са български, както и ягодите, които предлагаше. На тях поне цената беше изписана.

 

Черешите, внос от Южна Америка, се предлагат на борсата по 50 лв./кг, но цената им ще е диамантена, ако ги сложа на щанда. Това пък каза търговец със сергия на трамвай 7 в столицата.

 

Първите български череши излизат около 24 май, категорично заявиха собственици на черешови градини в района на Кюстендил.

Те доскоро цъфтяха, нали трябва да узреят, възмутиха се от лъжите на търговците земеделците.

 

Ягодите по специализираните магазини са основно от Гърция и могат да се намерят между 8, 10, 16 лв., само на пазара на „Черни връх“ бяха по 20 лв.

Този тип плод е възможно по това време да бъде български, защото вече има големи оранжерии в Пловдив за отглеждане на ягодоплодни.

Друг безбожно скъп плод по щандовете са малините. Малка кутийка с около 10 малини, за които се твърди, че са 120 г, се продаваха по 8 лв.

 

Така един килограм малини от Южна Америка излиза 80 лв. за кг.

Седмица преди Гергьовден проверка установи, че в големите супермаркети агнешко не може да се намери въпреки предстоящия празник, който е свещен за българите.

Такова имаше само в една от големите български търговски вериги, но килограмът беше стигнал 28 лв. за кг.

 

Проста сметка показва, че три килограма българско агнешко струват колкото 1 кг череши или малини, докарани от Южна Америка.

В същото време нашите фермери се оплакват, че не могат да си продадат животните.

Само за миналата година 20 хил. български агнета са останали непродадени, каза и.д. на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Иван Станков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пчелите изчезват прогресивно и вече знаем защо, а също и как можем да помогнем
Next: Любов от пръв поглед по време на гурбет: Жени видяла поляка Якуб и веднага му казала, че точно него е чакала цял живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.