Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините
  • Новини

Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
cheresshiihiahash.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците твърдят, че продават български череши макар че е едва краят на април.

Череши по 80 лв./кг на пазара на „Черни връх“ в Лозенец вчера. Цената съобщи търговецa, който ги продаваше, но табелка с цената нямаше, пише Телеграф. Той уверяваше клиентите, че черешите са български, както и ягодите, които предлагаше. На тях поне цената беше изписана.

 

Черешите, внос от Южна Америка, се предлагат на борсата по 50 лв./кг, но цената им ще е диамантена, ако ги сложа на щанда. Това пък каза търговец със сергия на трамвай 7 в столицата.

 

Първите български череши излизат около 24 май, категорично заявиха собственици на черешови градини в района на Кюстендил.

Те доскоро цъфтяха, нали трябва да узреят, възмутиха се от лъжите на търговците земеделците.

 

Ягодите по специализираните магазини са основно от Гърция и могат да се намерят между 8, 10, 16 лв., само на пазара на „Черни връх“ бяха по 20 лв.

Този тип плод е възможно по това време да бъде български, защото вече има големи оранжерии в Пловдив за отглеждане на ягодоплодни.

Друг безбожно скъп плод по щандовете са малините. Малка кутийка с около 10 малини, за които се твърди, че са 120 г, се продаваха по 8 лв.

 

Така един килограм малини от Южна Америка излиза 80 лв. за кг.

Седмица преди Гергьовден проверка установи, че в големите супермаркети агнешко не може да се намери въпреки предстоящия празник, който е свещен за българите.

Такова имаше само в една от големите български търговски вериги, но килограмът беше стигнал 28 лв. за кг.

 

Проста сметка показва, че три килограма българско агнешко струват колкото 1 кг череши или малини, докарани от Южна Америка.

В същото време нашите фермери се оплакват, че не могат да си продадат животните.

Само за миналата година 20 хил. български агнета са останали непродадени, каза и.д. на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Иван Станков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пчелите изчезват прогресивно и вече знаем защо, а също и как можем да помогнем
Next: Любов от пръв поглед по време на гурбет: Жени видяла поляка Якуб и веднага му казала, че точно него е чакала цял живот

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.