Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест огласи държавата: Почина наша много известна лекарка
  • Новини

Черна вест огласи държавата: Почина наша много известна лекарка

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
sdfgkserkohkfdhkgfhfghf.png

Поклонението ще се състои на 25.11.2023г. от 12,30 ч. в ритуалната зала на Търновските гробища.

Д-р Ножарова е родена в гр. Велико Търново през 1956 г.

Завършва висшето си образование през 1981 г. в гр. Плевен.

Има специалности по Акушерство и гинекология – 1992 г, и Медицинска онкология – 2005 г.

През 2022 г. е наградена в Категорията ‘‘Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос на специалист‘‘ по повод 19 октомври – Ден на българския лекар.

Екипът ни изказва съболезнования на близките и семейството.

 

Още една скръбна вест от днес:

 

Тази нощ внезапно ни е напуснал Георги Константинов – бивш национал, волейболна легенда и баща на бившия вече селекционер на мъжкия национален отбор – Пламен Константинов.

Именно Георги Константинов е и първият, който става известен с прякора „Гибона“, който след това Пламен Константинов наследява. Печели прозвището си още в казармата, както и повечето от волейболните ни легенди през 50-те и 60-те години. Димитър Гигов успява да го плени за волейбола, тъй като в същото време той тренира и лека атлетика. Първото си признание Константинов получава още през първата си година като юноша на „Левски“. Гибона е един от най-добрите в шампионата, а създателят на волейбола у нас Валентин Анков дава изключително висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „сините“.

Димитър Гигов успява да създаде истински звезден отбор. В три поредни години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят силния международен турнир в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а е и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори дори и звездния по това време отбор на „Миньор“ (Перник). Клубната кариера на Константинов е преминала още през отбора на „Спартак“, както и на обединения „Левски-Спартак“. През 1970-а спира активната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за отбора на „Сопот“. Гибона успява да спечели промоция за А група с този отбор, пише „Спортал“.

От 1962-а Гибона неизменно е в националния тим, като освен на две световни първенства е един от състезателите, които участват в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този турнир Константинов определя и като свой връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в официален мач на националния ни отбор обаче е две години по-рано – на световното първенство в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а отново е белязана от четвърто място – този път на европейското първенство в Букурещ. На световното първенство в Прага през 1967-а Константинов отново е в тима, а националите ни остават на седмото място от 22 отбора.

Голямата гордост на Гибона обаче са двамата му сина Юлиян и Пламен. По-големият не успява да се задържи в спорта, въпреки че като малък също показва отлични качества. Пламен обаче е пленен още от малък от волейбола и напълно заслужено наследява не само таланта, но и прякора на баща си.

Пламен Константинов вече пътува за България, като на по-късен етап ще бъдат обявени подробности за траурната церемония.

Материалът Черна вест огласи държавата: Почина наша много известна лекарка е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Наричали Родината ни…
Next: Баба Ванга заръча домът никога да не остава без тези 4 предмета – носят просперитет и пазят от Зло

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.