Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора
  • Новини

Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
eskalspas.jpg

Девет души са загинали при експлозия на бензиностанция в северозападната част на Ирландия, съобщи днес полицията, цитирана от Ройтерс.

Осем души са били хоспитализирани, а издирването на други жертви продължава. Експлозията е станала вчера следобед в село Крийслоу.

На снимки се виждат щетите, нанесени от взрива в бензиностанцията, както и по фасадите на близките сгради, добавя БТА.

На местопроизшествието пристигнаха полиция, пожарникари, ирландската служба за бърза помощ и брегова охрана.

Не изпускай тези оферти:

Ирландската полиция съобщи, че не очаква да открие повече оцелели. Причината за взрива се разследва.

Ирландският министър-председател Михол Мартин заяви, че това е един от „най-мрачните дни за Донегал и за цялата страна“.

Още криминално от света:

Най-големият технически университет в Иран спря от днес присъствените занятия след съпроводени с насилие инциденти между студенти и силите за сигурност в Техеран. Това съобщи местна агенция, цитирана от Франс прес.

Според агенция Мехр 200 студенти се били събрали вчера следобед в Техническия университет „Шариф“ и са скандирали лозунги, враждебни към действащата религиозна система в Ислямската република, като „Жена, живот, свобода!“ или „Студентите предпочитат смъртта пред унижението!“.

Те са протестирали заради смъртта на 22-годишната Махса Амини и ареста на студенти, задържани по време на неотдавнашните демонстрации. Младата жена издъхна на 16 септември, след като бе задържана три дни по-рано от нравствената полицията в Техеран за нарушаване на стриктните правила за облеклото на жените в Иран, които по-специално ги задължават да носят забрадка.

Десетки са загинали при протестите в Иран след смъртта на Махса Амини (СНИМКИ)

По време на размириците в университета полицията стреля с боеприпаси с боя, стоманени сачми и е използвала сълзотворен газ. Сили за сигурност и цивилни полицаи бяха разположени снощи пред северния вход на университета, съобщава агенцията.

За да успокои ситуацията, министърът на науката Мохамад Али Золфигол влезе в университета, за да разговаря със студентите, като започна диалог и със силите за сигурност, разположени около учебното заведение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи
Next: Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.