Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора
  • Новини

Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
eskalspas.jpg

Девет души са загинали при експлозия на бензиностанция в северозападната част на Ирландия, съобщи днес полицията, цитирана от Ройтерс.

Осем души са били хоспитализирани, а издирването на други жертви продължава. Експлозията е станала вчера следобед в село Крийслоу.

На снимки се виждат щетите, нанесени от взрива в бензиностанцията, както и по фасадите на близките сгради, добавя БТА.

На местопроизшествието пристигнаха полиция, пожарникари, ирландската служба за бърза помощ и брегова охрана.

Не изпускай тези оферти:

Ирландската полиция съобщи, че не очаква да открие повече оцелели. Причината за взрива се разследва.

Ирландският министър-председател Михол Мартин заяви, че това е един от „най-мрачните дни за Донегал и за цялата страна“.

Още криминално от света:

Най-големият технически университет в Иран спря от днес присъствените занятия след съпроводени с насилие инциденти между студенти и силите за сигурност в Техеран. Това съобщи местна агенция, цитирана от Франс прес.

Според агенция Мехр 200 студенти се били събрали вчера следобед в Техническия университет „Шариф“ и са скандирали лозунги, враждебни към действащата религиозна система в Ислямската република, като „Жена, живот, свобода!“ или „Студентите предпочитат смъртта пред унижението!“.

Те са протестирали заради смъртта на 22-годишната Махса Амини и ареста на студенти, задържани по време на неотдавнашните демонстрации. Младата жена издъхна на 16 септември, след като бе задържана три дни по-рано от нравствената полицията в Техеран за нарушаване на стриктните правила за облеклото на жените в Иран, които по-специално ги задължават да носят забрадка.

Десетки са загинали при протестите в Иран след смъртта на Махса Амини (СНИМКИ)

По време на размириците в университета полицията стреля с боеприпаси с боя, стоманени сачми и е използвала сълзотворен газ. Сили за сигурност и цивилни полицаи бяха разположени снощи пред северния вход на университета, съобщава агенцията.

За да успокои ситуацията, министърът на науката Мохамад Али Золфигол влезе в университета, за да разговаря със студентите, като започна диалог и със силите за сигурност, разположени около учебното заведение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи
Next: Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.