Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна прокоба! Точно две години след Хамстера, отново през август си отиде и Трактора! Ексклузивни снимки от мястото на екзекуцията
  • Новини

Черна прокоба! Точно две години след Хамстера, отново през август си отиде и Трактора! Ексклузивни снимки от мястото на екзекуцията

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
asdfasdewtewtew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Осмият месец се оказа фатален за “Лев Инс”. Трима гардове и един шофьор не успяха да спасят Алексей. Ще последва ли групировката съдбата на ВИС и “Мултигруп”? 

Кървав месец се оказа август за бившата барета Алексей Петров и хората от най-тясното му обкръжение. Убийството на Трактора се случва точно две години след смъртта на дясната му ръка – Антон Петров, по прякор Хамстера.

Набеждаваният за изпълнител на мокри поръчки силовак издъхна през осмия месец на 2021 г. след фатален оффроуд дрифт в планината. Тогава мощният му джип се преобърна в бездната, отнасяйки го в един по-добър свят.

По ирония на съдбата, пак през август и отново в планината, с няколко изстрела бе ликвидиран самият Алексей Петров, който повлече към смъртта и треньорката си Мирослава – тенис треньор и служител на “Лев Инс”, с която бил излязал на редовния си поход из Витоша. Въпреки, че се е движел с трима охранители и шофьор, пред лицето на смъртта Петров остава сам, без да броим дамата до него.

Избиват ли по списък хората на “Лев Инс”, с право се питат в ъндърграунда. Още през 2021 г. се заговори, че кончината на Хамстера не е фатален инцидент, а перфектно планирано убийство. Според едни версии, инсценировката с отказалите спирачки била дело на конкурент от подземния свят.

Друга мълва, която никоя медия не посмя да напише гласеше, че Тони е ликвидиран по поръчка на самия Алексей, тъй като той знаел всичките му мръсни тайни и ставал все по-неудобен за политическите проекти на господаря си. Вярващите в тази хипотеза се чудят да не би пък близки до бандита да имат пръст в разстрела на Алексей, предвид знаковите съвпадения в месеца и мястото на смъртта им.

Догадки предизвиква и застреляната спътница на Петров – Мирослава.

Вече се прокрадват коментари, че убиецът се е надявал Трактора да е бил в планината с втората си жена Ива и така наведнъж да ликвидира и двамата формални собственици на застрахователната фирма. Журналистката Емилия Милчева коментира във фейсбук така: “Струва ми се, че за да се опитат да ликвидират и Ива Павлова, която държеше бизнеса на Алексей Петров, и е най-близкият му човек, значи искат да ликвидират бизнеса му и някой нещо да си вземе… обаче не е била тя до него, версиите тепърва валят”.

Сега “Лев Инс” отива в нежните ръце на останалата жива Ива. Дялове обаче имат и израелските партньори на Алексей, които вече са резервирали полет за България, ако вярваме на информаторите си. Пред компанията има два пътя – да стане 100% израелска собственост и да се ребрандира, с надежда лошото й име да си отиде заедно със смъртта на основателя й.

Друг вариант е бизнесът да бъде разпарчетосан и продаден на останалите големи играчи в бранша, и така поредната легенда от силовото минало на България да бъде окончателно погребана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как Асан Омеров от Бабинци стана Алексей Петров
Next: Нов удар за Георги, който обезобрази Дебора! Дори да отърве затвора остава без дом и семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.