Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черното злато на Родопите – богатство, което всеки иска да пипне
  • Новини

Черното злато на Родопите – богатство, което всеки иска да пипне

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
chrrrnasnrasodaksdaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Кушла е малко селце, на границата с Гърция, не далеч от Златоград. Известно е с пещерите и скалните образувания в близост. Селото има 25 жители. От тях 12 жени.

Пъстрите им дрехи се забелязват от далеч. Всяка една от тях се придвижва със свое собствено магаренце. По-често са в планината, по следите на мумиото – така наричат черна лепкава пръст с лечебни свойства.

Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести

“Черна пръст, но не е навсякъде тази пръст, който дойде пита – каква е тази вашата черна мумия. Нашите стари са лекували така. Моят татко и дядо, и прадядо живееха 107 години”, казва пред bTV Севдалина Асенова, жител на селото.

“Помага на счупено, на кокошки, на животни, на хора”, добави Фани Георгиева, жител на селото.

Според местните в село Кушла е единственото находище на лечебната кал, но тя е добре позната и в други страни по света като Китай, Русия, Непал и Монголия. Намира се най-често в пещери и пукнатини на скали. Наричана е още „кръвта на планината“. Заради лековитите му сили хората в село Кушла го наричат черното злато.

“Отиваме, събираме и тогава като имаме, слагаме я в кофичка и вода. Тя седи 4-5 дена и се разтваря. Повечко може да поседи и то няма много разлика. Като поседи във водата, то се не разваля. Като е изсушена, може би до две години. Вкусът е хубав, ние сме си свикнали”, подчерта Севдалина Асенова.

Мумиото или мумята няма срок на годност. Жените я прецеждат и овалват черни топки, които сушат на слънчева светлина няколко дни. След това правят разтвор от сместа и пият. Калната вода лекува заздравява костите. С нея най-често лекуват жените лекуват навехнато и счупено.

“Тя не може да ти навреди, не може. Аз имам специалист, дядо, прадядо, ако ще им навреди са щели да ми кажат. Сега много като ми прилошее, вземам си от чувала, сипвам си килограм и половина и разбърквам, и на всяко влизане и излизане, разбивам си и пия. Чувстваш я в костите”, каза Фани Георгиева.

Фани е местната лечителка. Повече от 30 години работи в здравната служба в селото. Днес приема хора от цялата страна в дома си.

“Безплатно ги лекувам”, каза тя.

Фани разполага с химичен анализ, който показва състава на веществото. Той се различава от този на класическото мумио, известно и като шилажит. Сред основните химични елементи, които родопското мумио съдържа са калций, желязо и магнезий.

За думата мумио се казва, че произлиза от гръцката дума „mumia“, означаваща „запазено тяло“, ни никой в селото не може да каже как е открито черното злато и от кога се използва като лек. За жителите на Кушла, народната медицина не е единственият начин, за да излекуват болежките си. Всички пият и лекарства, ходят и на лекар. Независимо, обаче дали пият мумьо или лекарство казват, че без вяра силата му не е достатъчна, за да излекува.

CNN: Този български курорт е незаслужено подценен в Европа! СНИМКИ

И точно като модерните инструктори за щастлив живот съветват за повече движение, повече сън и чиста храна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Осъдиха на затвор любима актриса от Опасно изкушение
Next: Искат спиране на Хелс кичън след снощи, Шеф Ангелов мина всякакви граници

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.