Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честито, започна се: Русия изсипва ада върху България в пряк отговор на смелата атака на Кирил Петков
  • Новини

Честито, започна се: Русия изсипва ада върху България в пряк отговор на смелата атака на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
qdqdqrrsusiqiq.jpg

На фона на вътрешнополитическите сътресения и продължителния конфликт с руския посланик в София Елеонора Митрофанова, изпълняващият длъжността министър-председател на България Кирил Петков обяви във вторник вечерта, че 70 руски дипломати ще бъдат експулсирани, като ги обвини във връзки с руските тайни служби. Неизбежният отговор от страна на Москва заплашва да парализира двустранните дипломатически отношения. В същото време Руската федерация дава ясно да се разбере, че смята подобни решения на София за необосновани и противоречащи на „волята на българския народ.

Официалните изисквания и пълният списък на лицата, обявени за персона нон грата, вече са съобщени на руския посланик Елеонора Митрофанова в българското външно министерство. По-специално ще бъдат изгонени Филип Воскресенски, министър-съветник (вторият човек в руското посолство), Владимир Климанов и Андрей Громов, генерални консули във Варна и Русе, и Юрий Макушин, директор на Руския културно-информационен център. Тази информация беше потвърдена пред ТАСС от самия г-н Воскресенски.

Заедно със семействата им броят на руснаците, които трябва спешно да напуснат страната, ще надхвърли 200 души. Генералното консулство на Русия в Русе ще бъде затворено, а работата на Генералното консулство на Русия във Варна ще бъде преустановена. Освен това самата България временно ще закрие генералното си консулство в Екатеринбург.

„Всички онези в българските политически среди, които стоят зад подобни решения, разрушават политическите отношения и го правят, разбира се, против волята на българския народ“, увери говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на телевизионния канал „Россия 1“.

Според нея това е „системен подход“, който „противоречи на интересите на самите граждани на България; това е нещо, което идва извън тази страна.

А заместник-председателят на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачев сравни в своя канал в Телеграм българското ръководство с деца: „Имаше моменти, когато като деца нямахте апетит и в резултат на това в знак на протест изсипвахме кашата от чинията си на пода. Така българите, които загубиха правителството си, изгонват 70 руски дипломати от страната. Овесената каша трябва да се изсипе от купата на пода. Изсипваш я и се омазваш. Само за да отклониш вниманието от себе си и да накараш родителите си да го забележат“. Косачев завършва поста си с призив към българското ръководство и граждани: „Срамота. Българи, вие сте различни. Ние ви познаваме такива, каквито винаги сте били, в исторически план. И можете да сте по-добри“.

София обяснява демарша с две причини: дипломатите уж са „работили под прикритие“ и са извършвали дейности, несъвместими със статута им, както и с факта, че досега по-малко от 10 български дипломати са работили в Русия, а 114 руски – в България (и то въпреки че Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. прокламира принципа на реципрочност).

„Комерсант“ припомня, че по-рано въпросът за разликата в броя на служителите в дипломатическите мисии беше повдигнат например от Полша и Чешката република. Сега в руската дипломатическа мисия ще има 25 дипломати и 23 души административен и технически персонал.

Очаквайте подробности.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина прочут генерал, дал много на България
Next: Парламентът ни никога не е удрял подобно дъно! Заваляха директни жлъчни заплахи, боят назрява!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.