Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чете се за 1 минута, но се помни цял живот-Възрастният мъж и неговия син
  • Новини

Чете се за 1 минута, но се помни цял живот-Възрастният мъж и неговия син

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
vzshgasrasrasrs.png

Родителите рано или късно ще се нуждаят от вашата подкрепа. И тогава ще трябва да направите избор: да им помогнете или да прехвърлите отговорността върху другите. Разбира се, вторият вариант е много по-прост. Но готови ли сте да се отървете от собствените си хора, които цялото ви детство ви обградиха с грижа и любов?

– Един мъж заведе стария си баща в ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря. Бащата беше много стар и слаб.

Когато ядеше, на ризата и панталоните му падаха парчета храна. Хората в залата се обръщаха или изглеждаха отвратени, но синът остана спокоен .

Когато вечерята свърши, синът нежно помогна на баща си да стане и го заведе в тоалетната. Там той почисти панталоните и ризата на баща си, изми го, среса сивата коса и му помогна да си сложи очилата.

Не изпускай тези оферти:

Когато влязоха в залата на ресторанта, те бяха посрещнати с почти пълна тишина.

Единственото нещо, което можеше да се чуе, беше възмутеният шепот за това как можеш да се държиш на обществено място, да разпиляваш храна и да лишаваш другите от апетит. Синът извика сервитьора да плати сметката и когато вече излизаха от залата, един от възрастните мъже скочи от една от масите и възкликна:

– Изглежда, че сте оставили нещо!

Синът се огледа, потупа джобовете си и каза: – Не, не сме оставили нищо.

Тогава мъжът възкликна: “Оставихте нещо за всеки, който е в тази зала! Дадохте урок на всеки син и дъщеря и надежда за всеки родител! “

Хората в ресторанта внезапно замълчаха. Всеки от тях чувстваше срам за осъждането на тези хора – баща и син.

В крайна сметка, една от най-големите награди, които съдбата може да ни даде, е грижата към възрастни родители – тези, които са ни дали своето време, здраве и пари. Те заслужават нашето дълбоко уважение ВИНАГИ. “

Continue Reading

Previous: Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха
Next: Науката потвърди от какво зависи, дали мъжът ще създаде син или дъщеря!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.