Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище
  • Новини

Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
marttuastnasntasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че неговият роднина цял живот е събирал ретро коли

Невероятен късмет е извадил французинът Мартин Бойер. Мъжът се оказал наследник на запустяла ферма от покойния си чичо. И макар че си мислел първоначално веднага да се отърве от имота, когато отворил вратата, буквално онемял.

Пред очите му се открила гледка от многобройни ретро автомобили. Мартин осъзнал, че чичо му е оставил няколко постройки, в които има безценни модели, някои от които в доста окаяно състояние.

Оказва се, че неговият роднина цял живот е събирал ретро коли, които е намирал в различни части на Европа.

Колекцията му включва общи 60 униката на Бугати, Хиспано-Суза, Талбот-Лаго, Мазерати, Ферари, Делахей и други екзотични марки. Мъжът се свързал с водещият експерт по ретро автомобили във Франция Матю Ламур, който незабавно пристигнал и бил удивен. Мартин с удоволствие разбрал какво е истинското наследство, което ми е оставил чичо му.

Той ще продаде цялата колекция на веднъж на търг. Наддаването започва от зашеметяващите 12 милиона евро!

Още интересни истории:

Да си закупиш чисто нова спалня, а в нея да върлуват дървеници – много неприятно!

Дъpвeницитe ca нeжeлaни oбитaтeли нa дoмa ни, както и хлебарките. Зa paзлиĸa oт вторите oбaчe, пpиcъcтвиeто на дървениците ни въздeйcтвa пpяĸo – физически и психически, зaщoтo ce xpaнят cъc coбcтвeнaтa ни ĸpъв. Hapичaт ce дъpвeници нe зaщoтo пoxaпвaт дъpвecинa, a зaщoтo oбиĸнoвeнo ce ĸpият в нeя и вcяĸa нoщ излизaт, зa дa yтoлят aпeтитa cи имeннo c нaшaтa ĸpъв – звучи ужасно, нали?!

Ужасът с дървениците е изпитала и Вили Славова, която в социалната мрежа Фейсбук се жалва, че си е закупила чисто нова спалня от прехвалена компания, занимаваща се с производството на мебели, пише glasnews.bg.

 

Вили пише, че преди един месец са закупили спалнята, сглобили са я и всичко било точно, докато една сутрин се събудила нахапана гадинките.

„В началото, първите 2-3 седмици, мислех, че е алергия от нещо, но с всеки изминал ден пъпките се увеличаваха и увеличаваха, и се зачудих дали не е нашествие от някакви гадини“, пише Славова и допълва, че след обстоен преглед на спалнята е установила, че има страшно нашествие на дървеници.

„Предполагам, че така сме я закупили, но проблемът е какво да правим от тук нататък…“, пише още жената и очаква съвети от хората. Е, съветите не закъсняха и под публикацията заваляха значителен брой коментари. Десислава Цакова, например, се възмущава от факта, че продават нови мебели с „бонус“ дървеници.

Тя е категорична, че това е подсъдимо.

„От дървеници трудно ще се отървете. Пламнали бяха всички общежития в Студентски град.. (вероятно все още са). Най-лошото е, че яйцата им живеят доста дълго.. Внимавайте, защото много лесно се пренасят дори с дрехите, които носите. Можете да ги пренасяте дори при роднини и приятели, ако ходите на гости. За другите стаи е абсурдно да се мисли, че няма да се пренесат. Трябва да се пръска цялото жилище. Успех, търпение и упоритост!“, пише още Деси.

А Яна Белчева съветва Вили да разглобят спалнята, да я опаковат и да я върнат на фирмата за мебели. „Ако нещо не искат да ви приемат рекламацията – защита на потребителя. Не оставяйте тази спалня, ако имате паркет или мебели от дърво, ще се вкарате в страшен филм с тия дървеници!“, гласи коментарът й.

Други съветват жената да се обърне към фирма за пръскане срещу гадинките, но някои смятат, че това не е решение и категорично заявяват: „Изхвърлете спалнята“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо
Next: Българин напусна София и отиде да живее при дядо си на село! Превърна го в Рая на земята

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.