Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичото на премиера дисидент: Кирчо лъже, че е учил в 7-о СУ! Ето къде е завършил
  • Новини

Чичото на премиера дисидент: Кирчо лъже, че е учил в 7-о СУ! Ето къде е завършил

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
dsidsidenntnet.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Днешния премиер никога не е бил ученик в столичното 7-о СУ „Св. Седмочисленици“, както обяви самият той навръх 24 май пред сегашните ученици в него, а в 133-о „А. С. Пушкин“, известно като руското училище.

Това разкри пред ПИК неговият близък роднин, кумец и чичо отец Георги Ганчев, главен викарий на Българската старокатолическа църква.

В 133 СОУ „А. С. Пушкин“ е учил и баща му Петко Петков, но до 7 клас, след което завършил средното си образование в 7-о СО „Св. Седмочисленици“.

Самият Кирил Петков пък никога не е припарвал до 7-о СУ, а се е обучавал от 1-и до 7-и клас в руското училище „А. С. Пушкин“. След това е заминал за Канада с родителите си, където баща му Петко Петков е пребивавал още от 1988 г., както отец Георги съобщи в края на март.

И двете училища се намират на столичната ул. „Шишман“, където в момента живее Кирил Петков със семейството си. Всъщност обитаваното от него жилище над книжарница „Милениум“ на „Шишман“ 18 е на баща му.

Навръх 24 май рано сутринта Кирил Петков се изтърси в 7-о СОУ „Св. Седмочисленици“ на среща с ученици и заразказва колко зле се справял с руския език, като получавал двойки по този предмет. Изявленията му точно в тази посока веднага предизвикаха коментари, че Просто Киро се опитва да се изкара дисидент, който мрази всичко руско още от малък, за да се сложи на един от родителите си във властта – американската посланичка Херо Мустафа, както и на американците, чието благоволение се опитва да спечели покрай войната на Русия в Украйна.

Въпреки това е съмнително какъв руски език е учил Кирил Петков в 7-о СУ, при положение че роденият през 1980 г. е тръгнал на училище през 1987 г. и би трябвало да е пребивавал там до 1992 г., когато заминава за Канада. В началния курс на обучение до 4. клас в българските училище руски език не се изучаваше. След промените през 1989 г. отпадна и задължителното му изучаване в гимназиалния курс.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Буря на хоризонта! Поискаха с кърваво писмо оставката на Корнелия Нинова, столът й е под въпрос
Next: Петков срази Путин с тези думи, какво го предупреди

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.