Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години
  • Новини

Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
caskcaskvkasboaohash.png

За подобни случаи сме чели единствено в библията – хора, доживели до 100 и много повече години. Днешният ни герой, обаче, е съвсем реален и живее в Индия. Дали е най-възрастният човек в света? Ето историята му:

„Аз съм най-старият човек на света, роден съм преди 181 години. Смъртта е забравила за мен“.

Името му е Махашта Мураши , той е обущар от Варанаси в Северна Индия. Той твърди, че е роден през 1835 г. и е живял 181 години. Ако това е вярно, тогава този човек е един от най-старите хора в света и в историята на човечеството. По-стара от него е само дълголетната мама Ефишо, родена преди 191 години в Нигерия, но нейната история не е потвърдена със сигурност.

Индийските власти и документите за самоличност потвърждават думите на Мураши. Но лекарите не могат да го потвърдят, защото последният лекар, който го е преглеждал, умира през 1971 година

Не изпускай тези оферти:

Според съобщения в медиите, обущарят е роден в Бангалор на 6 януари 1835 година. След това, през 1903 г., той се премества във Варанси, където работи до пенсионирането си на 122 години.

– „Аз надживях внуците си, които отдавна са починали. Изглежда, че смъртта напълно забрави за мен. Не съм си и мислил, че ще доживея до 150 години, какво остава за 170. Вероятно съм безсмъртен. И това ми дава неописуемо удоволствие”, казва философски мъжът.

Източник: За Жената

Още интересни статии:

Първият от изследователите, който обърна внимание на факта, че кръвта е разделена на групи, е Карл Ландщайнер (1868-1943), учен от Австрия. Той направи своето откритие с настъпването на 20-ти век.

От този момент бяха предложени различни варианти за метода за класифициране на кръвните групи, но в крайна сметка те се спряха на системата AB0, припомня Новини 0.

Символът „0“ обозначава кръвта от първата група, „A“ – втората, „B“ – третата. Четвъртата е открита малко по-късно, тъй като е много рядка група и са я обозначили със символите „АВ“. Освен това кръвта може да се различава и по Rh фактор – той може да бъде както положителен, така и отрицателен.

Какво показаха изследванията на японски учени?

През последните години японски учени проведоха кръвни изследвания, за да установят дали групата има ефект върху продължителността на живота на човек. Досега никой не е дал категоричен отговор на този въпрос, но има статистически данни, че в зависимост от кръвната група хората могат да развият определени заболявания.

Хората с кръвна група А по-често се диагностицират със заболявания, засягащи ендокринната система, диабет, умора. Те са по-склонни да страдат от стрес и вирусни заболявания.

Ако човек има В кръвна група, тогава ишиасът и сърдечно-съдовите заболявания по-често се усещат.

Проучванията показват, че хората с кръвна група АВ са по-склонни да имат вродени сърдечни заболявания, но инфекциозните заболявания най-често ги заобикалят.

Учени от Харвард нарекли хората с тази кръвна група „мутанти“. Смята се за най-младата – тя е на не повече от 1500 години, а това е смесица от втора и трета група с всичките им положителни и отрицателни качества.

Хората, чиято кръвна група е 0, страдат по-малко от сърдечно-съдови заболявания и някои други. Именно те, според учените, са дълголетници.

Как първата кръвна група предпазва от коронавирус?

Датските експерти, в допълнение към всичко по-горе, не толкова отдавна успяха да установят, че носителите на кръвна група „0“ са по-малко склонни от другите да се заразят с коронавирусна инфекция.

Проучени са данни за 473 000 субекта и техните тестове за коронавирус. Заразени са предимно хора с втора, трета и четвърта кръвна група.

При хора с кръвна група „0“ случаите на коронавирусна инфекция са много редки. Това пише в научното издание Blood Advances. Учените обясняват този факт с липсата на първата група еритроцитни антигени в кръвта и именно чрез тях вирусът навлиза в тялото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари
Next: Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.