Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Човек намери на пътя 140 000 лева, потърси собственика им и ето кой се оказа
  • Новини

Човек намери на пътя 140 000 лева, потърси собственика им и ето кой се оказа

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
sscohvekknaputq.jpg

Добрите хора са трудни за откриване, но все пак съществуват. Доказва го 37-годишният Владимир Симеонов от София.

Мъжът намира 70 хил. евро, или 140 000 лв., и следвайки дълга на сърцето си, прави всичко по силите си да издири собствениците им. Оказва се, че те принадлежат на възрастно семейство, което е събирало цял живот, за да може да купи жилище на внуците си.

„Спрях на паркинг на строителен обект в кв. Бояна и слизайки от колата, забелязах на земята несесер. Първата ми мисъл беше, че някой от работниците си е загубил личните вещи. В момента, в който го отворих, за да проверя на кого да го върна, видях парите“, разказва пред „България Днес“ необикновената история Владимир.

Първото, което изниква в главата на Симеонов, е, че хората, на които принадлежат, могат да бъдат спокойни, защото ще си ги върнат обратно. Мъжът си съставя мащабен план какво да прави с огромната сума. След като пуска информация в интернет, за да достигне до повече хора, прибира парите в сейф и се връща на паркинга да търси информация.

„Никой нищо не знаеше. Качих се в колата да си ходя. Спомням си, че заваля. Забелязах един автомобил на аварийки и двама човека извън него. Спрях да попитам дали мога да помогна, а възрастната жена ми отговори: „Не, ние си загубихме живота“, допълва Симеонов.

В този момент в главата му се пораждат съмнения, че може би това са хората, които търси. Появява се и възрастен мъж, който му разказва как идват от Стара Загора, за да купят жилище на внуците си, но са загубили парите.

„Възможно е да не сте ги загубили, възможно е да съм ги намерил“, казва им Владимир. Тогава дядото му описва подробно несесера, на който са гравирани имената на четиримата му внуци, показва и тефтер, в който е описано как е събрана сумата. Напълно сигурен, че това са собствениците, Симеонов им връща парите. От благодарност пенсионерите му дават част от тях, но той категорично отказва да ги вземе.

„Нито съм ги изработил, нито съм ги заслужил“, казва той.

Владимир е прекрасен пример за 7-годишната си дъщеря и се опитва да възпита в нея същите добродетели. Малкото момиченце често ходи с него да помага на сираци. Щом разбира за историята, го посреща с думите: „Тате, ама ти днес си направил добро, а аз не съм участвала в него“, а той й обещава следващия път да направят добро заедно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов пак яхна джипката, но попадна в кошмар на АМ Хемус
Next: Пълен шаш! Такава къща се строи за първи път в България, стъписани съседи питат законно ли е това

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.