Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик
  • Новини

Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
efqefqbasbas.png

Али Реза Ефенди е име, което е познато на малцина. Някои от вас може да го свързват с персонаж от определен сериал заради близостта на името му, но в случая не говорим за него. Става въпрос за бащата на един от най-известните политици на Балканите. Днес ще говорим повече за него и за семейството на този легендарен политик, който се смята за баща на турската нация, пише Poznanieto.bg.

Али Реза Ефенди – бащата на Мустафа Кемал Ататюрк

Ако погледем официалната информация в интернет по темата, бащата на Ататюрк е родом от село Коджаджик, което се намира най-северозападната част на Македония. Това се било определено почти като изцяло турско село, но на практика е смесено между българи и турци.Така или иначе,Али Реза Ефенди няма много информация.

 

Смята се, че е живял в село Себища и по-късно се мести Солун, където е бил част от местния орган за опазване на обществения ред и секретар на местни доброволчедки организации. Замимавал се е с търговия на дървесина. За съжаление той умира, когато синът му Мусфата е само на 7 години.

Какво не знаем за семейството на Ататюрк

За майка му – Зюбейде ханъм е още по-трудно да се намери информация. Тя е родом от помашкия край Голо Бърдо. Българиският изследовател Христо Красин в своята книга “Има ли турци в България” смята, че Ататюрк е роден село Себища, област Голо Бърдо. Там той твърди, че там живеели българи мохамедани, а единствено ходажата знаел малко турски.

Това е и твърдениеот на руския учен Афанасий Селишев. Тези данни можем да потвърдим и от българския разузнавач Сребрен Поппетров, който в свой доклад от началото на 30-те години на миналия век разказва, че е посетил родното място на Ататюрк. Там се е срещнал с хора, които твърдели, че са негови роднини.

Освен това не успял да се разбере с тях на турски език, тъй като никой не го говорел, а приказвали само на български. Поппетров твърди, че местните жители му разказали за Али Реза Ефенди, който искал да завърти търговия, но смятал, че ще е по-успешна в Солун. Понаучил малко турски от ходжата и заминал със семейството си там.

В интервюто си за вестник Утро  от 22 октомври 1931 година, Ататюрк признава своята голяма любов към България. Той споменава, че като малък е другарувал почти само с българчета в Солун. Това е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че майчинияг му език е бил български. Иначе трудно ще си представим как е успявал да комуникира па подобна възраст с местните българи.

От друга страна, всички знаем, че в Солун е имало голяма българска общност, но по това време различните народи са живели в различни махали. Трудно е да си представим как малкият Мустафа е ходил специално до българските махали, за да си играе с българчетата. Най-логичният вариант е да приемем, че българския му е майчиният език.

Това е и причината да бъде изпратен преди Балканската война като военно аташе в България. Там той прави впечатление на лице, което говори перфектно български и не се затруднява с комуникацията. По този начин трудно се владее чужд език, колкото и добре да се знае.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомбата е факт: Вътрешният министър иска тези 15 глави, трусът е голям
Next: Демерджиев разкри целта на чистката в МВР

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.