Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за тибетската гъба? Бас държа, че не знаете, че от нея произлиза ферментиралата напитка, наречена кефир
  • Новини

Чували ли сте за тибетската гъба? Бас държа, че не знаете, че от нея произлиза ферментиралата напитка, наречена кефир

Иван Димитров Пешев май 15, 2023
tibettiasitkasotast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кефирни зърна, Снежен лотос, Талай, Тибетска гъба, Напитката на пророка, Йогурт гъба, Булгарос са само част от имената на една и съща комбинация от бактерии и дрожди в съчетание с протеини, захари и липиди.

Около нея има много загадки и все още никой със сигурност не е потвърдил откъде започва употребата и разпространението й. Прието е субстанцията да се нарича Тибетска гъба, а получената от нея ферментирала напитка – Кефир. Смята се, че тибетските гъби произхождат от Кавказките планини, а по други предположения – от Тибет. Легендата разказва, че който пиел кефирно мляко щял да бъде здрав, строен и силен до края на живота си.

В началото на XIX век рускинята Ирина Сакхарова запознава Русия за първи път с лечебните свойства на тибетската гъба. На 85-годишна възраст тя получава благодарствено писмо от министъра на хранителната промишленост на СССР за приноса си.

Тогава се разпалва научният интерес към мистичните зрънца. Нобеловият лауреат Иля Мечников научно доказва, че кефирът е най-доброто средство за пречистване на стомашно – чревния тракт, справяйки се безупречно с инфекции, гниене и натрупване на нечистотии. Според него тази напитка е способна да удължи продължителността на живота и да възтанови напълно баланса в организма.

За разлика от обикновеното кисело мляко, кефирът притежава около 30 различни вида пробиотици. Част от тях са:
Leuconostoc Cremoris
Произвежда млечна киселина, която подобрява перисталтиката на дванадесетопръстника, тънките черва и дебелото черво, както и оцетна киселина, която увеличава киселинността в червата и ограничава размножаването на вредни бактерии.
Lactobacillus Plantarum
Произвежда plantaricin, който предотвратява размножаването на „лошите“ микроорганизми.
Lactobacillus Casei
Намалява лактозната нетолерантност, ограничава гниенето в червата, чрез което контролира интоксикацията на целия организъм. Засилва имунитета.

Streptococcus Lactis и Streptococcus Diacelilactis

Частично хидролизират млечните протеини и увеличават усвояемостта на млякото. Подобряват храносмилането и спират размножаването на опасни микроогранизми.

Strepococcus Cremoris

Има същите свойства като Streptococcus Lactis и Streptococcus Diacelilactis, но е много по-резистентен към вируси, които паразитират бактерии (бактериофаги).

Къде да намерим кефирни зърна? Можете да се сдобиете с тях като си ги поръчате онлайн от чужбина или като потърсите хора, които си ги отглеждат.

Как да си направим кефир в домашни условия? Най-хубавото е, че приготвянето на тази напитка не изисква усилия. Това, което трябва да направите е да сложите зрънцата в стъклен съд, да залеете с мляко (3/4 от съда) и да изчакате 24 часа. За хората, които не консумират млечни продукти също имаме добра новина – гъбата ферментира и в соево мляко, и в сок, та дори и във вода. Експериментирайте!

• Кефирът е богат на B7, B9, B12, K2, калций, магнезий, форсор.
• Понижава „лошия“ холестерола
• Регулира кръвното налягане
• Забавя стареенето
• Подпомага храносмилането
• Лекува черния дроб, жлъчката, бъбреците, панкреаса, далака, пикочните канали, стомаха, тънките и дебелите черва
• Предотвратява развитието на тумори
• Има противовъзпалително действие
• Засилва имунната система

За да не убиете ценните бактерии, забравете за метала. Можете да замените приборите с пластмасови, дървени или керамични.

Как да си отгледаме млечна тибетска гъба? За да не възпрепятствате естествения растеж на гъбата, ви препоръчваме да не я изплаквате. Кефирните зърна обичат постоянните и умерени температури. Приготвяйки рецептата за кефир ежедневно, вие осигурявате растеж на зрънцата. Дрождите и бактериите на гъбата варират в зависимост от течността, с която я заливате. Тя може да ферментира във всякакъв захарен разтвор, но има нужда от легулярно захранване с лактоза, за да расте. Съществуват и водни кефирни зърна (японски кристали), които обаче не могат да виреят в млечна среда. Те са подходящи само за вегански напитки.

Ако зрънцата увеличават обема си, но не и броя си, означава, че са се слепнали и се е нарушила абсорбацията на нутриенти. Просто ги разделете с пръсти и готово! Вече сте готови да ги споделяте, с когото пожелаете!

Как да съхраняваме тибетската гъба?

– В млечен разтвор – поставете зрънцата в буркан и добавете мляко. Погрижете се бурканът да не е запечатан, за да могат зърната да дишат. Поставете съда в хладилника и сменяйте течността на всеки 7 дена. Ниските температури спират растежа на зърната.

– Замразени – измийте зърната със студена преварена вода, подсушете ги и ги оставете да изсъхнат за няколко дена. Когато придобият лек жълтеникав цвят, поръсете ги със сухо мляко на прах и ги замразете. Можете да ги съхранявате по този начин до година и половина. Когато пожелаете пак да ги използвате, не пийте първите наколко проби кефир. Зърната имат нужда от време, за да се приведат в активност.

Представяме ви и една лесна рецепта за триседмично пречистване на стомашно – чревната флора. Нужни са ви кефир и ленено брашно:

1. I седмица – 1 с.л. ленено брашно в 100 мл. кефир
2. II седмица – 2 с.л. ленено брашно в 100 мл. кефир
3. III седмица – 3 с.л. ленено брашно в 150 мл. Кефир

*можете да замените брашното със смляно на момента ленено семе

Приемайте напитката вместо закуска. Не правете пречистването повече от един път в годината, защото действието му е много интензивно! Най-добре е да се направи един курс през пролетта, за да сте максимално тонизирани през лятото. Тогава настъпват и естествените очистителни процеси на нашите тела в отговор на тежките храни, които сме консумирали през зимата. Пожелаваме ви успех!

„Единственият път към познанието е опитът.“

– Албърт Айнщайн

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чесън под възглавницата: Изглежда просто, но е доказано решение на много здравословни проблеми
Next: Дават голяма добавка към пенсиите! Ето кои пенсионери ще я получат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.