Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за черното злато на едно българско село, до което всички искат да се докоснат
  • Новини

Чували ли сте за черното злато на едно българско село, до което всички искат да се докоснат

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
zastttsrasrsttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Кушла е малко селце, на границата с Гърция, не далеч от Златоград. Известно е с пещерите и скалните образувания в близост. Селото има 25 жители. От тях 12 жени.

 

Пъстрите им дрехи се забелязват от далеч. Всяка една от тях се придвижва със свое собствено магаренце. По-често са в планината, по следите на мумиото – така наричат черна лепкава пръст с лечебни свойства.

“Черна пръст, но не е навсякъде тази пръст, който дойде пита – каква е тази вашата черна мумия. Нашите стари са лекували така. Моят татко и дядо, и прадядо живееха 107 години”, казва пред bTV Севдалина Асенова, жител на селото.

“Помага на счупено, на кокошки, на животни, на хора”, добави Фани Георгиева, жител на селото.

 

 

Според местните в село Кушла е единственото находище на лечебната кал, но тя е добре позната и в други страни по света като Китай, Русия, Непал и Монголия. Намира се най-често в пещери и пукнатини на скали. Наричана е още „кръвта на планината“.

 

Заради лековитите му сили хората в село Кушла го наричат черното злато.

“Отиваме, събираме и тогава като имаме, слагаме я в кофичка и вода. Тя седи 4-5 дена и се разтваря.

 

Повечко може да поседи и то няма много разлика. Като поседи във водата, то се не разваля. Като е изсушена, може би до две години. Вкусът е хубав, ние сме си свикнали”, подчерта Севдалина Асенова.

 

 

Мумиото или мумята няма срок на годност. Жените я прецеждат и овалват черни топки, които сушат на слънчева светлина няколко дни. След това правят разтвор от сместа и пият. Калната вода лекува заздравява костите. С нея най-често лекуват жените лекуват навехнато и счупено.

“Тя не може да ти навреди, не може. Аз имам специалист, дядо, прадядо, ако ще им навреди са щели да ми кажат. Сега много като ми прилошее, вземам си от чувала, сипвам си килограм и половина и разбърквам, и на всяко влизане и излизане, разбивам си и пия. Чувстваш я в костите”, каза Фани Георгиева.

Фани е местната лечителка. Повече от 30 години работи в здравната служба в селото. Днес приема хора от цялата страна в дома си.

“Безплатно ги лекувам”, каза тя.

 

Фани разполага с химичен анализ, който показва състава на веществото. Той се различава от този на класическото мумио, известно и като шилажит. Сред основните химични елементи, които родопското мумио съдържа са калций, желязо и магнезий.

За думата мумио се казва, че произлиза от гръцката дума „mumia“, означаваща „запазено тяло“, ни никой в селото не може да каже как е открито черното злато и от кога се използва като лек. За жителите на Кушла, народната медицина не е единственият начин, за да излекуват болежките си.

 

Всички пият и лекарства, ходят и на лекар. Независимо, обаче дали пият мумьо или лекарство казват, че без вяра силата му не е достатъчна, за да излекува.

И точно като модерните инструктори за щастлив живот съветват за повече движение, повече сън и чиста храна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианските баби имат супер трик за почистване на фурната без препарати
Next: Това село в България има пещери, пълни със злато и скъпоценни предмети

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.