Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чувал с банкноти от 50 евро се разпиля от кола, хора събират
  • Новини

Чувал с банкноти от 50 евро се разпиля от кола, хора събират

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
basnasnkasdkasdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Седмицата не можеше да започне по-добре за някои от хората, които се движиха по магистралата на Марбея, близо до търговски център, когато забелязаха как множество банкноти от 50 евро изхвърчаха от прозорците на кола и се разпръснаха по пътя. И не – банкнотите не са били фалшиви. Ситуацията е изглеждала като сцена от филм, но е продължила само няколко минути.

 

Събитието е станало на километър 181 от A-7, близо до търговския парк La Cañada. Няколко потребители споделиха видеоклипове в социалните мрежи, на които се виждат спрени превозни средства на магистралата, включително автобус, и хора, които взимат банкноти. Един от пътниците в този автобус е прибрал от пътя над 500 евро.

 

Множество хора от други автомобили са слезли от превозните средства, за да се опитат да съберат част от парите, които са били на асфалта и които вятърът е отнесъл. Дори шофьорът на автобуса и пътниците в него са спрели по средата на пътя и са слезли, за да се опитат да вземат няколко банкноти. Малцината, които са успели да се сдобият с парите, са установили, че са истински.

 

Полицията и службите бързо са пристигнали на мястото на инцидента. А парите – те не са били подарък. Всичко има своето обяснение, съобщиха различни източници за веригата ДОИ. В авариралил автомобил са пътували двама граждани от арабски произход, които носели в колата чанта с 20 000 евро в банкноти по 50 евро. Силният трясък накарал чантата да се разцепи и от прозорците изхвърчали банкноти.

 

„Много шофьори са излязоха да приберат парите, които са разпилени“, разказа българка, която живее в испанския град. Собствениците да си върнат своето, а останалите да вземат каквото могат. Това, което не е известно, е колко са загубили и колко са успели да се възстановят след инцидента.

 

От Националната полиция потвърдиха, че не са намерили обективни критерии за образуване на разследване след направените проверки за парите. Законният притежател на парите е щял да потвърди техния произход.

 

Спекулациите по това време накараха няколко души да мислят, че това може да е рекламна кампания от страна на заведение в Марбея или пък промоция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж направи сравнение: Показа какво може да си купи от Лидл за близо 24 паунда в Англия
Next: Нaчaлник нa бoлницa се пpeoбличa кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.