Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудесна новина връхлетя 18-годишния Световен рекордьор Карлос Насар, много е щастлив
  • Новини

Чудесна новина връхлетя 18-годишния Световен рекордьор Карлос Насар, много е щастлив

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
karrlrsorkaskrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Суперзвездата на световните щанги Карлос Насар оглави олимпийската ранглиста в кат. 89 кг, според която се дават квоти за Париж 2024.

Нещо повече – с двубоя от 395 кг, който постигна на европейското в Ереван, българският талант е на 99% сигурен за участие на олимпиадата, пише в. „Мач Телеграф“.

На второ място в ранглистата е венецуелецът Кейдемор Валения с двубой от 385 кг, трети е колумбиецът Браян Родайега с 381 кг. Четвърти със същия двубой е Лу Хуанхуа (Китай). Пети е иранецът Киануш Ростами с 380 кг.

Заради високия си двубой от Ереван обаче Насар може и да не се състезава на гореспоменатите турнири, а само да мине кантара и да се яви на представянето, след което да се откаже.

Другият ни топ щангист – Божидар Андреев, е трети в олимпийската ранглиста на кат. 73 кг и също е почти сигурен участник на олимпиадата догодина.

Карлос Насар бе обявен за Щангист №1 на европейското първенство в Ереван. 18-годишният българин спечеи в кат. 89 кг първата си европейска титла постави световни рекорди за мъже в изтласкването (221 кг) и двубоя (395 кг), а в изхвърлянето, със 174 кг, подобри рекорда за юноши.

Рекордът в двубоя му отрежда максималните 1000 т. по системата „Роби“, въведена от международната федерация по вдигане на тежести (IWF) след олимпийските игри в Токио 2020. Тя е наречена на името на 82-годишния унгарец Роберт Наги – участник на игрите Токио през 1964 г. и дългогодишен директор по технологиите в IWF, който я е разработил.

„Роби“ замести таблицата с коефициенти „Синклер“, на името на проф. Рой Синклер, който я предложи през 1978 г. Коефициентите по „Синклер“ се коригираха преди началото на всеки олимпийски цикъл в съответствие с тенденциите в резултатите на щангистите. Системата на Роберт Наги е на подобен принцип, но малко по-опростена, затова IWF въведе нея като официална. Немалка роля за промяната има и фактът, че IWF притежава интелектуалните права върху „Роби“, а за „Синклер“ трябваше да заплаща за правото на използване.

Според новата система за оценка, на Евро 2023 след Карлос Насар е най-великият щангист в тежка категория (над 109 кг) – Лаша Талахадзе. Двукратният олимпийски и 6-кратен световен шампион от Грузия, който в Ереван спечели своята седма поредна европейска титла и продължава да няма загуба на голямо първенство, този път не подобри световен рекорд. Талахадзе стана шампион с двубой от 474 кг, далеч от рекорда му от 492 и затова събира „само“ 883.5 т.

На трето място е шампионът в кат. 102 кг Гарик Карапетян (Арм), който с двубой от 392 (рекодът е 412) има 847.6.

Най-напред от останалите в българския тим – на 14-о място, е Божидар Андреев, останал четвърти в кат. 73 кг. Той има 736.6 т. за двубоя си от 332 кг (при световен рекорд от 364).

При жените щангистка №1 е шампионката в кат. 59 кг Камила Конотоп (Укр) с 847.5 т., пред Михаела Камбеи (Рум, кат. 49 кг) със 784.6 и Золфрид Коанда (Нор, кат. 87 кг) съсс 772.3. От петте българки най-предно място – 53-о от 147 участнички, заема Галя Шатова (кат. 59 кг) с 440.6 т.

ОТБОРНО КЛАСИРАНЕ

Българският мъжки тим, който в Тирана 2022 спечели отборната титла, този път отстъпва до 4-о място. В официалното подреждане по точки селекцията на треньора Иван Иванов има спечелени 517 т. от деветима щангисти.

Отборен шампион е домакинът Армения със 762 (пълен отбор от 10-има), пред Грузия с 695 (10) и Турция с 587 (9).

В подреждането по медали (включително в отделните упражнения) българите отново са четвърти с общо 11 отличия (4-2-5), като отстъпват пред Армения с 31 (12-9-6), Грузия с 14 (7-5-2) и Италия с 12 (5-2-3).

При жените бългаският тим вече традиционно е много назад – 15-о място по точки сред всичките 31 състава с общо 220 т. Топ 3 е Турция с 650, Украйна с 647 и Армения с 554.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка накара разглезената си дъщеря да спи в палатка навън, след като се подигра на бездомен мъж
Next: Пропадна вдън земя: Цветанка Ризова изчезна от bTV, колега сяда в стола й

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.