Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудовищна стихия помете имота на Нели Рангелова, тя е съсипана
  • Новини

Чудовищна стихия помете имота на Нели Рангелова, тя е съсипана

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
nregdsgdgswe.jpg

Родната къща на Нели Рангелова в Монтана е била опустошена от наводнение.

Имотът е необитаем след кончината на родителите на певицата. Тя получила сигнал, че постройката се е наводнила, от нейни съседи, които ѝ се обадили по телефона.

Носителката на „Златен Орфей“ веднага се качила на колата си и пристигнала в родния си град по спешност от София, за да провери каква е хавата.

На място певицата констатирала, че в приземния етаж на дома ѝ водата достигала до половин метър височина. По-лошото било, че имало и много кал, която водата донесла със себе си. Щетите били безкрай, жалва се Рангелова.

С ужас тя установила, че цялата документация, отразяваща кариерата ѝ, нейни награди, грамофонни плочи, дискове и плакати са били напълно унищожени. „Това бе част от архива ми, съхраняван от родителите ми. Колкото и да страдам, нищо не мога да върна. Срещу природата сме безсилни“, философски приема ситуацията Нели. Тя останала няколко дни в Монтана, за да може да почисти калта и да изхвърли всички повредени вещи, пише “Марица”.

Рангелова не е продала имота, въпреки че вече 5 години той е напълно необитаем, а тя рядко има възможност да се прибира и да го наглежда. Разчитала на добрите съседи, които я информирали какво се случва там. Майката на естрадната звезда издъхна преди 5 години, а баща ѝ е покойник отдавна.

„С мама загубих голяма част от мен. За съжаление, деменцията при нея се разви много бързо. Майка се превърна в друг човек. Накрая непрекъснато ме целуваше, но не разбирах нищо от онова, което ми казва. Тя говореше на някакъв неин си език“, споделя Нели, която ѝ осигурила най-доброто лечение.

Възрастната жена обаче починала две седмици след изписването си от болница. Домът на певицата в Монтана е далеч по-скромен от този в столицата.

В София тя и съпругът ѝ Георги, който е бизнесмен, са се потопили в лукс, а жилището им е обзаведено по последен писък на модата. Нели има и домашна помощница, но за приготвянето на храна се грижела само тя, защото спазва стриктни режими. На 15 септември естрадната звезда ще навърши 65 години, но има форми на ученичка благодарение на диетите, които спазва, и здравословния начин на живот, който води.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: Две много красиви български имена, които значат измолен от Бог, трябва да почерпят
Next: Президентът: Каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.