Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудовищна трагедия. Семейство пенсионери се обесиха и оставиха писмо на близките си
  • Новини

Чудовищна трагедия. Семейство пенсионери се обесиха и оставиха писмо на близките си

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
peisonasinasinas.jpg

Карта Гугъл мапс, Булфото

Димо и Янка оставили предсмъртни писма за роднините си, в които описали защо са взели това крайно решение, предаде Флагман.

Намериха обесени в дома им възрастна двойка от жк. „Меден рудник“. Това са 88-годишният Димо и 86- годишната му съпруга Янка, научи Флагман.бг от свой източник.

На грозната сцена се натъкнали съседско семейство, които всяка сутрин се събирали на пейката пред къщата на съпрузите на ул. „Септемврийци“ в „селото“.

Не изпускай тези оферти:

Днес обаче от възрастните хора нямало и следа. Малко по-късно дошлият на място полицейски екип установил, че Димо и Янка са сложи ли край на живота си, като късно снощи са направили примки и са се самоубили.

Съседи разказаха пред Флагман.бг, че бабата и дядото били добри хора, но вече им дотежавал пенсионерският живот.

Всъщност, това е не е бил първият опит за самоубийството на възрастната двойка. Преди няколко дни Димо и Янка опитали да се задушат с газ, като оставили отворена газовата бутилка в кухнята. Това обаче съседи успели да ги спасят.

Източникът на Флагман.бг каза още, че бабата и дядото са оставили предсмъртни писма за роднините си, в които са описали подробно защо са взели това крайно решение да ги напуснат завинаги.

Още криминални новини:

Над 150 шофьори от Смолянско се разследват за фалшиви медицински свидетелства, които им е издавал бивш водач на линейка. Схемата беше разкрита преди година, след което на конвейер делата влизат в съда и шофьорите получават глоби.

В медицинските свидетелства са положени подписи и печати, които в действителност не са на лекарите, чиито имена са посочени. В тях е написано заключение, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност за водачите на МПС от различни категории.

62-годишният Е. Р. който „уреждал“ шофьорите е работил дълги години в болницата и успял да се снабди с печати на лекари. На бланки на медицински удостоверения той „издавал“ фалшиви документи на всеки, който го потърси за това. „Пътна полиция“ се усъмнила в свидетелствата и започнала проверка на всички издадени медицински година-две назад.

Пред разследващите бившият шофьор на линейка признал, че се поддал на изкушението, тъй като е безработен и нямал никакви доходи. Разкрил, че докато работел в болницата като санитар и шофьор на линейка, години наред той помагал на много хора да влязат по-лесно в лекарските кабинети.

Хората продължили да го търсят и след като вече не работел в здравното заведение, за да им помогне и така му хрумнала идеята да издава той документи. Мераклиите го търсели предимно с мотива, че не искат да си губят времето в чакане пред лекарските кабинети.

В Районния съд в Смолян тази седмица започва поредното дело за фалшиво медицинско удостоверение „издадено“ от Е.Р. Предстоят още куп дела. Няколко от шофьорите, получили фалшиви удостоверения, вече бяха наказани от съда с глоби, предстоят още куп дела.

Срещу Е.Р. се води досъдебно производство, което още не е приключило. Мъжът не е осъждан и заради прокуратурата му е наложила мярка за неотклонение „подписка“. За провинението го грозят до 3 години затвор.

Още криминални новини:

10-месечно бебе падна от тераса на къща в гърменското село Дъбница. Детето е получило тежка черепна травма и е откарано за лечение в „Пирогов“.

Инцидентът е станал в петък вечер около 19 ч. Майката на момиченцето излязла да простира прането на терасата на къщата. Детето, което още не е можело да ходи, е допълзяло до нея и успяло да се промуши през парапета. Паднало от няколко метра на земята.

Веднага е извикан екип на „Спешна помощ“. Бебето е транспортирано в „Пирогов“. Майката изпаднала в шок от случилото се, загубила съзнание и припаднала. Наложило се да бъде свестявана. Тя е на 17 г., а бащата – на 20 г. и това е първото им дете.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия вледени ТВ зрителите тази сутрин. Виктор Николаев е изчезнал
Next: Дрогиран полицай удари патрулка пред столично районно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.