Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудовищно: Руснаците започнаха да изсипват страховитите ракети Искандер по мирни жители
  • Новини

Чудовищно: Руснаците започнаха да изсипват страховитите ракети Искандер по мирни жители

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
rursnsaiciaci.jpg

Три ракети са ударили жилищен район в Одеска област, има ранени, съобщи губернаторът на областта Максим Марченко във видео, публикувано онлайн.

„Врагът току-що нанесе удар с три ракети по населено място в района на Одеса. Ракетите са изстреляни от територията на Крим от оперативно-тактически комплекс „Искандер“, допълни Марченко.

Три ракети са ударили жилищен район в Одеска област, има ранени, съобщи губернаторът на областта Максим Марченко във видео, публикувано онлайн.

„Врагът току-що нанесе удар с три ракети по населено място в района на Одеса. Ракетите са изстреляни от територията на Крим от оперативно-тактически комплекс „Искандер“, допълни Марченко.

Над 6 200 души са били изведени днес по хуманитарни коридори от украински градове, съобщиха властите в Киев.

Кирило Тимошенко, заместник-ръководител на кабинета на президента на Украйна, посочи в отделна онлайн публикация, че 3071 души са успели да напуснат обсадения град Мариупол.

Русия от своя страна съобщи, че само днес е отворила 10 хуманитарни коридора в пет региона на Украйна.

Допълнителен коридор от Мариупол до Запорожието е бил открит по личното настояване на лидерите на Франция и на Германия Еманюел Макрон и Олаф Шолц пред руския президент Владимир Путин.

Конвоят, който се опитваше да помогне за улесняване на евакуацията на цивилни от Мариупол, беше обаче принуден да се върне обратно, съобщи в петък вечерта Международният комитет на Червения кръст (МКЧК), предаде Ройтерс.

Междувременно е владян пожарът в петролната база в руския град Белгород, за който Русия обвинява Украйна.

Говорителят на руското министерство на отбраната генерал Игор Конашенков заяви, че два въздушни удара са били нанесени от украински хеликоптери Ми-24. Според руската страна, атакуваната база за течни горива в Белгород няма нищо общо с руските въоръжени сили, а само доставя гориво за цивилни транспортни средства.

По-рано днес украинската страна не потвърди, но и не отрече авиацията й да е нанесла въздушния удар.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-големият кошмар на Путин току-що се сбъдна, не е на себе си. Китай му забиха нож в гърба
Next: Корнелия Нинова не дава на Христо Иванов да помогне на Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.