Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудодейно изцерение в Кабиленския манастир
  • Новини

Чудодейно изцерение в Кабиленския манастир

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
ewfwegrgrgeree.jpg

Болни оздравяват, бездетни забременяват след искрена молитва

Бебе се излекува от рак, баба му се моли в светата обител

Чудодейно изцеление в Кабиленския манастир „Рождество на Пресвета Богородица“!

Бебе на 10 месеца се избави от най-страшното онкологично заболяване. Пеленачето преборило рак, след като неговата баба дошла в светата обител, помолила се и наляла вода от лековитото аязмо.

 

Прекрасната и вдъхновяваща новина сподели пред „България Днес“ послушница Яна от девическата обител, която се намира в непосредствена близо до Археологическия резерват Кабиле и едноименното ямболско село.

„Бабата на болното бебе дойде и се помоли в манастира. Напълни вода от лековитото аязмо в манастира, с която са мили детенцето и са му давали да пие. След няколко месеца в манастира пристигнаха поклонници от Бургас, които ни съобщиха, че след молитвата и процедурите с водата изследванията в болницата са показали, че бебето се е излекувало по чудодеен начин, вече няма никакви ракови клетки и е напълно здраво. Благата вест дойде съвсем наскоро“, разказа щастливата млада послушница, избрала да бъде Божи служител в девическия манастир пред светския живот.

Своето чудотворно изцеление изпитва и жена от Ямбол. На 15 септември т.г. тя пристига в Кабиленския манастир в приповдигнато настроение и разказва пред монахините, че лековитата вода от аязмото е излекувала дископатията й.

„Жената сподели следното: „Преди 5-6 години дойдох и се обливах в къпалнята с лековитата вода. Гърбът ме болеше страшно много, дископатията ме беше налегнала. При всяко дишане дори изпитвах болка. Налях си вода от аязмото, помолих се в манастира и се прибрах вкъщи. Водата ме излекува. Оздравях! Чудесно е, че има такъв извор“, разказва още пред вестника монахинята.

Малко преди тя да се върне в Кабиленския манастир и да благодари за Божията помощ със силата на вярата, това прави и Павлина Вълкова. На 28 август т.г., когато честваме Успение Богородично по стар стил, жената отново прекрачва манастирския праг, за да възвести радостта и на своето чудо.

„Тя разказа, че на същата дата през 1992 г. е дошла в манастира и се е помолила за рожба, тъй като не е имала детенце. Точно след една година откриха бременността ми, а през 1994-та родих момче, което вече е жив и здрав мъж на 25 години – сподели жената. Така 27 години по-късно, на същия ден, тя се върна, за да сподели щастието и благодарността си“, разкрива послушница Яна пред „България Днес“.

Датата 28 август се оказва сакрална и за друга жена, която усеща Божията благодат да се радва на свое отроче след много препятствия.

„Загубих бебе в петия месец. Отец Георги и сестрите се помолиха за мен. Случи се чудо и родих. Но след това ме приеха в болница с тумор в главата на 39-ия ден след раждането. Благодарение на Бог и Божията майка, от която измолих моето отроче, се излекувах. Тук ще кръстим нашето момиче на 28 август на Голяма Богородица по стар стил. И аз съм кръщавана тук, в Кабиленския манастир съм се и венчала“, описва жената своите житейски перипетии при идването й в светата обител на 6 юни тази година.

Това са само малка част от чудодейните изцеления със силата на искрената вяра, които се случват след молитви в Божия храм и обливане и пиене на лековитата вода от аязмото, за които миряните са се върнали и са разказали през тази година.

„Има още много незаписани случаи на проговорили дечица и за двойки, които са се сдобили с рожбичка, а дотогава не са могли. Някои преспиват в манастира, други си взимат вода за вкъщи и пак има доказан ефект. Важното е да има силна и искрена вяра. И също така да се присъства на службата, а не манастирът да се посещава само като музей и да се стои в двора“, разказва пред „България Днес“ послушница Яна.

Божията служителка съветва родители, баби и дядовци да не водят децата и внуците на ходжи, гледачки и екстрасенси.

„Има случаи, в които детенцето не проговаря, а това се случва, когато то дойде в манастира. Намирали сме върху иконита на „Тайната вечеря“ кърпички със стотинки, куршуми във водата и други предмети. Не следвайте тези окултно-езотерични учения“, напътства още монахинята.

Пеленаче премахва трета сливица

Друго бебе – на една годинка – имало трета сливица. Лекари искали да изчакат то да навърши три годинки, за да го оперират. Но състоянието на пеленачето било много лошо и майка му го довела в Кабиленския манастир. Преспали в обителта, а когато се върнали вкъщи, третата сливица вече я нямало.

Друго голямо чудо в обителта е свързано с мъж на около 40 години. Човекът бил обездвижен, не се хранел, бил отслабнал десетки килограми и състоянието му било изключително лошо. Родителите му го довели в Кабиленския манастир, полели го с вода и останали да пренощуват.

Само след няколко месеца тримата се върнали, а майката раздавала питка за здраве. Синът й вече се движел спокойно, хранел се нормално и дори започнал да шофира.

В друг случай в храма дошло момче от близкото село Маломир. То не можело да говори, а вече било голямо. Довела го неговата баба с надеждата Богородица да помогне на внучето й да проговори.

Така се и случило. Младежът се полял с вода от аязмото, повярвал истински в чудото и то станало.

По подобен чудотворен начин друг негов връстник излекувал екземата на ръката си. Тя била толкова сериозна, че лекарите не намирали начин да го излекуват. Чудодейната вода от аязмото и искрената вяра свършили тази работа.

Жителка на Чирпан имала болно сърце. Доктори й предложили да й сложат стент, кръвното също било проблемно. Тогава жената дошла в Кабиленския манастир и след познатата вече процедура се възстановила напълно и забравила за стента.

Друга жена имала проблем със зрението. Тя също се изцерила. Успяла да премахне и туморен израстък от тялото си.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Бацелова: Дрехите и бельото да се изпират отделно от другите дрехи на 90 градуса
Next: Трагедия в семейството на рапъра Кристо. Да почива в мир!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.