Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото в турския град Ерзин – градът, който смъртта и разрушенията заобиколиха! Без нито една жертва и срутена сграда
  • Новини

Чудото в турския град Ерзин – градът, който смъртта и разрушенията заобиколиха! Без нито една жертва и срутена сграда

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
kememtamstmasmtas.png

Смъртта и разрушението заобиколиха турският град Ерзин.

Този малък град в южната турска провинция Хатай е оазис на безопасност и нормалност, докато животът в целия регион е преобърнат от земетресението миналата седмица .

Турският град Ерзин се намира в провинция Хатай – една от най-засегнатите от земетресението. Там обаче няма нито една срутена сграда и никакви жертви сред 42-те хиляди жители, съобщава АРД.

Заслугата за това е на кмета на града – Йокеш Елмазоглу.

Пред турски телевизионни канали той обяснява, че никога не е позволявал в града му да се строят незаконни сгради. „Понякога хората се гневяха и подигравателно ме питаха дали съм единственият честен кмет в страната. Сега съвестта ми е чиста“, казва Елмазоглу.

Земетресението в Турция

В Турция има немалко незаконни сгради, чиито строители сега попадат под ударите на закона. Над 130 души вече са задържани по обвинения в нелегално строителство, съобщава Асошиейтед прес. Един от основните проблеми обаче е, че преди избори на тези строители са се издавали „амнистии“ за незаконните постройки, обяснява АРД. В голяма част от случаите на законно построени сгради се добавят надстройки от по няколко етажа. Позволението за подобни незаконни строежи е равносилно на убийство, обяснява пред германската медия Еюб Мухджу от турска организация на инженерите и архитектите.

Проблеми и със законното строителство

На някои места срутените сгради дори са строени според изискванията за безопасност при земетресения, но проблемите се крият другаде. Например в мястото, където е издигната сградата – на някои локации почвата е твърде мека и поддава на напрежението. Другаде пък в конструкциите на зданията са допуснати пропуски.

Инженерът Мухджу обяснява пред АРД, че понякога материалите, с които се строи, са просто неподходящи. Според експерта това личи по сградите, където и бетонът се е сринал. Освен това регулациите в момента изискват да се строи с гофрирани железни пръти, а не с гладки – много сгради обаче са изградени именно с по-неподходящите.

Кметът на Ерзин Елмазоглу признава, че и в неговия град има незаконно построени сгради. Но онези, които са отговорни за строежите, са били редовно подвеждани под наказателна отговорност. „По никакъв начин не съм разрешавал незаконно строителство. Въпреки това имаше някои, които се опитаха. Въпреки че в началото не можехме да ги следим, тъй като нямахме достатъчно хора, по-късно ги докладвахме на прокуратурата и взехме решения за събаряне на сградите“, обяснява той пред турския вестник „Хюриет“.

Проверки на всички сгради

Сега в Ерзин всички сгради, които са непокътнати, ще бъдат проверени една по една – както ще се случи и в районите с разрушения, обяснява АРД. Турските екипи, сформирани за целта, се състоят от общо 1000 инженери и инспектори. В Ерзин те ще имат дори повече работа от другаде, защото трябва да се уверят, че сградите, които не са пострадали, още са безопасни.

Министерството на правосъдието на Турция обяви в събота, че планира да създаде и бюра за разследване на престъпления, свързани със земетресения, съобщава „Асошиейтед прес“. Бюрата ще имат за цел да идентифицират изпълнители и други лица, отговорни за строителни пропуски, да събират доказателства и да инструктират експерти, включително архитекти, геолози и инженери, както и да проверяват разрешителните за строеж и обитаване.

 

Continue Reading

Previous: ЦСКА излязоха с покъртителни подробности как Петър Жеков е починал
Next: Дядо едно време ми казваше, че като мъж имам две задължения всяка сутрин.. Благодаря ти дядо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.