Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно
  • Новини

Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
dsayaskhaskyasoyhasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неаполитанките Мара и Паола са майка и дъщеря, съответно на 35 и 20 години. С разлика от 24 часа в болницата “Антонио Кардарели“ двете родиха отрочетата си. Така Мара се сдоби с дъщеря и внук, а Паола със сестра и син.

Новородените се казват съответно Футура и Джовани и са на една възраст, въпреки че Футура е леля на Джовани. И четиримата са в една и съща болнична стая в родилното на “Кардарели“ и тя е украсена в синьо и розово, за да посрещне на бял свят мъжката и женската рожба

Когато преди 20 години Мара Бароне ражда Паола, тя е едва 15-годишно момиче, пише „24 часа“.

“Бях малка, но направих всичко възможно да отгледам дъщеря си както трябва и нищо да не ѝ липсва“, казва неаполитанката пред в. “Кориере дела сера“. Майката и дъщерята почти “отрасват“ заедно, като се има предвид малката разлика във възрастта им. Преживяното от двете в момента Мара определя като нещо “изключително и уникално“.

Всички във фамилията обаче са на “младежка“ възраст. Прадядото на новородения Джовани, с други думи бащата на Мара, е на 60 години. Прачичовците му пък са на под 50 години. Джовани е 3,4 кг, а леля му Футура е по-тежичка – 3,8 кг.

Ражданията не са с предварително насрочена дата – и двете бебета идват на белия свят по естествен начин. Те, както и майките им, са в отлично състояние, уверява шефът на отделението д-р Клаудио Сантанджело.

Футура се ражда малко по-рано от предвиденото. Мара, по професия биоложка, става майка за втори път, а 24 часа по-късно – и баба. Тя и дъщеря ѝ Паола сега са една до друга в майчинството си, така както са били през цялото време заедно и в бременността си. Това се дължи на факта, че живеят всички заедно във фамилната си къща в Мелито ди Наполи.

На най-горния етаж живее Лучия – майка на Мара, баба на Паола и прабаба на Джовани. На практика тя е отгледала и Мара, и дъщеря ѝ Паола, като се има предвид, че по онова време Мара е била още ученичка. Тя ходела на училище до 15-ия ден преди да роди Паола.

Две седмици по-късно пък се върнала да продължи образованието си, докато Лучия гледала бебето ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери
Next: Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.