Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на изцелението идва в България: Десницата на Св.Георги цели от рак – разказът на една спасена българка
  • Новини

Чудото на изцелението идва в България: Десницата на Св.Георги цели от рак – разказът на една спасена българка

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
svetigeorggiii.png

Чудесата са неизменна част от живота ни – почти всеки от нас е ставал свидетел на нещо, случило се с него или близък познат, което може да се окачестви като чудо. Сред признатите от Църквата чудеса са мощите на светците, които се съхраняват ревностно в свети обители по цял свят.

Днес ще ви разкажем повече за Десницата на Свети Георги , на която се приписват лечебни свойства. Благодарение на светинята една българка успява да се изцели от рак в напреднал стадий – туморът от седем сантиметра се стопил като восък от слънце, разказва отец Георги, съпруг на спасената жена.

Ракът е в много напреднал стадий. Туморът е голям седем сантиметра и не може да се оперира… Жестоката диагноза Симеонка Маркова чува от лекарите, които през миналата година откриват, че страда от тежко онкологично заболяване.

Симеонка е докосната от десницата на свети Георги в Нигрита

„Бях много уплашена. Само като се сетя през какво преминах… Тази болест е много страшна…“ С тези думи 50-годишната Симеонка от софийското село Горни Лозен започва покъртителната си изповед пред „България Днес“ за своята битка с рака.

 

И за чудото, с която е дарена от докосването до чудодейните мощи на свети Георги, пазени в неговата десница. Всъщност името Георги се преплита на няколко различни места в тази история за изцеление свише. Съпругът на Симеонка е отец Георги, който служи в храма в Горни Лозен. Свещеникът пръв се заема да измоли за жена си избавление от болестта.

След молебена в Гърция се случва чудо

„Събрах мои събратя, които, за радост, откликнаха, и направихме маслосвет за Симеонка – разказва отец Георги. – След тайнството разговаряхме и от дума на дума дядо Никонор беше, който е игумен на Църногорския манастир, ми разказа за частицата от чудодейните мощи на свети Георги в гръцкия град Нигрита. Още на другия ден отпътувахме за святото място за да изпросим изцеление.

 

Много топло ни посрещна предстоятелят на храма, който също се казва Георги. Направихме молебен пред мощите на свети Георги и се помолихме всички заедно за изцеление на моята презвитера. След като се прибрахме живи и здрави от Нигрита, отидохме за пореден път да направим изследвания на ядрено-магнитен резонанс. Резултатите показваха истинско медицинско чудо!

 

Туморното образувание, което в началото беше цели седем сантиметра, вече беше само 0,4 мм. Стопило се беше като восък от слънце. След това чудо си поставих за цел, ако мога да помогна за тези мощи на свети Георги да дойдат и в България. Мечтата ми е колкото се може повече хора да се докоснат до тях и ако е рекъл Господ, да получат изцеление.“и

За Симеонка изпитанията продължават и след прибирането от Нигрита.

„След като вече бях направила 23 лъчетерапии и получих помощта от свети Георги, операцията стана възможна – разказва жената. – Хирургическата интервенция беше извършена на 5 януари, когато е православният празник Водици. Цели осем часа е продължила операцията, но всичко мина добре.

 

Явно Бог много ме обича… След операцията имаше някои усложнения, но и през тях преминах благодарение на мощите на свети Георги. Отидох втори път в Нигрита покрай организацията за пристигането на неговата десница в България. Изследванията, които ми бяха направени, след като се прибрах в София, пак бяха много добри за учудване на лекарите. Вярвам в пълното изцеление и се моля още много хора в нашата страна да получат благодат от мощите на свети Георги, които скоро ще бъдат тук.

София посреща светите мощи

Десницата на свети Георги от Нигрита, в която се съхранява частица от неговите мощи, пристига в София в сряда, 26 април.

Църквата „Свети Георги“ в Перник също ще посрещне Десницата

Изготвена е програма на поклоненията:

Храм „Св. София“ – на 26 и 27 април.

Храм „Св. Атанасий“, с. Горни Лозен – на 28 и 29 април.

Църногорски манастир, с. Гигинци – от 1 до 4 май.

Храм „Св. Петка“, гр. Брезник – от 4 до 5 май.

Храм „Св. Георги“, гр. Перник – от 5 до 7 май.

Continue Reading

Previous: Тайна от древната китайска медицина: Можете само за минути да свалите кръвното без каквито и да било лекарства
Next: Мъжът на Сашка Васева с разтърсващо признание

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.