Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото осени нашия свят преди малко! Исус Христос се спусна от небесата
  • Новини

Чудото осени нашия свят преди малко! Исус Христос се спусна от небесата

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
chudodsidsus.jpg

Жителите на малко градче в Аржентина станаха свидетели на невероятно произшествие. В този ден времето било облачно, но в един момент слънцето се показало и в небето се образувала изключително интересна форма.

Очевидци споделят, че са успели да видят фигурата на брадат мъж с дълги коси, облечен с расо и разперени встрани ръце.

Снимка на странното явление се появи в интернет и от този момент не спира да се споделя из социалните мрежи.
Голяма част от потребителите са категорични, че в небето над Аржентина се е появил Иисус Христос.

Някои дори отбелязват, че на главата му има едва забележим венец от тръни. Особено впечатлени от случилото се са католиците, които живеят в северната част на страната, пише Блиц.

Не изпускай тези оферти:

Те са категорични, че това е знак свише, който обаче не вещае нищо добро. Скептиците пък смятат, че това е просто една странна парадолична илюзия и човешкият мозък просто е видял това, което иска да види.

В християнството много често една свята личност се почита в деня на нейната смърт, особено когато тази смърт е мъченическа, причинена от гонителите на вярата в Спасителя Христос.

Такъв е и случаят с днешния празник. Защото според преданието на този ден е завършил мъченически своя забележителен земен път Предтечата и Кръстителят Господен Йоан. Няколко пъти през годината се честват негови празници: зачеването му, раждането му, кръщението от него на Иисус Христос, намиране на мощите му.

Днес е тъжен празник, затова Църквата е отредила строг пост, дори без растителна мазнина. Защото си спомняме за убийството на свети Йоан, който е най-почитаният от християните човек след света Богородица. Той останал в историята не само с кръщението на Спасителя, но и с покайната си проповед и изобличението на всички, които не спазвали Божия закон.

Обикновените хора се разкайвали и се кръщавали в израз на покаяние, като измивали своите грехове във водите на река Йордан. Цар Ирод Антипа обаче, изобличаван заради своето протизаконно съжителство с братовата му жена Иродиада, не само не се разкаял, но и го хвърлил в затвора, а по-късно по искане на Иродиада му отсякъл главата.

На този ден почитаме и паметта на новомъченика Спас (Анастас), българин от Радовиш, Струмишко (сега в Северна Македония). Роден през 1774 г., той млад отишъл да работи в Солун при търговец на дрехи. Един ден бил спрян от властите, задето изнасял от града дрехи без да е платил данъка за друговерци.

По съвета на търговеца Спас излъгал, че е мюсюлманин и не дължи данък, но бил разкрит. Веднага започнали да го заплашват със смърт, ако не смени вярата си. Измъчвали го дълго и понеже отказвал да се отрече от Христос, го осъдили на смърт. Починал по пътя към бесилото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това не е било! Огромна пещера зейна в двора на горкия Митко от Смолян, почти погълна къщата му
Next: Доживя да види новата война. От този свят си отиде Михаил Горбачов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.