Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо в Гърция: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му
  • Новини

Чудо в Гърция: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
sededasddmasd.png

Младият човек на име Таксиархис пострадал тежко при катастрофа в края на август.

 

В болницата в Митилини той претърпял серия операции, но лекарите вече били „вдигнали ръце“ и майка му дала съгласие органите му да бъдат дарени за трансплантация

Младеж на 17 години се е събудил от кома на гръцкия остров Лесбос, малко преди лекарите да изключат животоподдържащите му системи, съобщи телевизия Скай, като се позовава на местния информационен сайт stonisi.gr.

Не изпускай тези оферти:

Младият човек на име Таксиархис пострадал тежко при катастрофа в края на август, при която получил сериозни наранявания на главата и изпаднал в кома.

 

В болницата в град Митилини той бил подложен на серия операции, но лекарите вече били „вдигнали ръце“ и майка му дала съгласие органите му да бъдат дарени за трансплантация.

 

Тогава като по чудо мозъкът на младежа започнал да дава признаци на живот и той се събудил малко преди да бъдат изключени системите, които го поддържали жив.

Всичко започнало на 28 август, когато след празник, на който употребил голямо количество алкохол, Таксиархис тръгнал към дома си в село Моливос с мотоциклет.

Някои местни жители успели да спрат останалите членове на компанията, които също били пили, но не успели да попречат на Таксиархис, който няколко минути по-късно катастрофирал.

Когато всичко в болницата изглеждало загубено, Таксиархис неочаквано започнал да възвръща мозъчните си функции. На именния си ден, 8 ноември, след месец и половина в интензивното отделение, бил настанен в обикновена болнична стая.

Той вече е напълно буден и е прехвърлен в рехабилитационен център край Коринт. „Движи се с патерици, но това ще се оправи“, казва майка му. Очаква се скоро да се върне в Митилини, където го очаква още една възстановителна операция.

Източник: БТА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!
Next: Шофьорът, който на 31 декември направи две катастрофи и избяга, е полицай

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.