Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна
  • Новини

ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
shfdghfhrthtr.png

Нови чудеса пред лика на пророчицата от Златолист
Наближава 140-ата й годишнина

Отец Ангел Кочев: Светица беше, но последно заръча да не разкопават гроба й

Нови чудеса стават в храма “Свети Георги” в село Златолист, където приживе Преподобна Стойна живя и помага с дарбата си на лечител.
Реклама

На 9 септември тази година ще се навършат 140 години от рождението на светицата на народа. Очаква се отново миряните да посетят църквата, в която ще се отслужи водосвет.

“Много са чудесата на Преподобна Стойна, дори книга сме писали на тази тема. Наскоро и аз чух от мои познати чужденци, че им се отключила определена дарба, на някои се дават дечица, оздравяват, като гледат и се молят на лика на лечителката”, казва художникът Пламен Капитански, който най-често рисува пророчицата.

Само преди дни и жена, която държи да е анонимна, дошла да благодари, че детенцето й се излекувало от сериозна болест, след като се помолила на светицата и тя чула молбата й.

“Разказвала съм как преписах на ръка първите 77 молби и за жената, която писа след месец, че е бременна след над десет години чакане. Това даде сили да се продължи три пъти в годината – април, август и декември около датата на кончината на Стойна. Питат ме какво да ти платим в замяна, как да ти се отблагодарим. Аз отговарям: Това няма цена. Помогнете на първия нуждаещ се, който застане на пътя ви. Удовлетворява ме, че след всяко оставяне на молбите, започват да валят благодарности за сбъдвания. Свидетелствата са много и съм сигурна, че тези хора ще застанат с имената си при инициатива за канонизацията на Стойна Димитрова за светица”, смята Стоилка Арсова, която събира чудеса, случили се след молитви към Преподобната.

Приживе самата светица не искала да се разкопава гробът й, а по този начин и няма как да се види дали тялото й е тленно въпреки всички чудеса, които се случват след нейната кончина на 22 декември 1933 г.

“Беше светица за хората, но изключително скромна, сигурно затова не е искала да се правят стъпки за канонизацията й. А и църквата винаги е била против хората, които лекуват и помагат като Ванга и Преподобна Стойна”, казва отец Ангел Кочев, който служи в църквата “Св. Великомъченик Димитър Солунски” в село Ръждак.
Реклама

Той разказва, че след емигрирането от Хазнатар Стойна живее в село Ръждак половин година, преди да се премести в село Долна Сушица (днешен Златолист). В Ръждак остава част от рода й, а другата в Чучулигово.

Преди години Ангел Кочев бе единственият свещеник, извършил водосвет и елеосвещение в дома на баба Ванга, друга наша пророчица. Той искрено вярва, че и двете са правили невероятни неща за българите. Заради това си действие дори отецът бе отлъчен от църквата, а впоследствие отново върнат в лоното й.

Друг последовател на лечителката и човек, написал книга за житието й, е поетът Румен Леонидов. Той също ходи в Златолист да се моли.

“Преподобна Стойна е с висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата, за изпитание на пътниците, които си отиват, и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в черквата “Св. Георги Победоносец” в Златолист и не е стъпил в двора, където е гробът й, ще умре, без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори”, сподели поетът Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма.

Пророчицата Ванга също е говорила за Стойна. “Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете”. Преподобна Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. Казвали й отгоре: “Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят!”

България ще опустее откъм народ

“Питат ме какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода. Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите. Третият български дар за света ще бъде Духът”, е записал пророчеството на Стойна Румен Леонидов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение край Симитли, последният трус е най-силен, очевидци: Беше страшно
Next: Стискайте палци на Сашко от Перник! Премина през много важна операция, която може да промени живота му

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.