Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома
  • Новини

Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
eroreoroasptaskdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена от американския щат Пенсилвания, изчезнала преди 31 години, е открита в старчески дома в Пуерто Рико, съобщава Ей Би Си Нюз.

 

Властите дори са я обявили за мъртва.

 

Разстоянието от дома на Патриша Копта и мястото, където е открита е 2700 км.

Съпругът на 82-годишната жена заяви, че е изпитал облекчение, когато е разбрал, че жена му е жива.

Патриша Копта е живяла в Питсбърг и често е пътувала до различни места заради естеството ѝ на работа. Тя е била ревностна римокатоличка и редовно е посещавала неделните литургии.

 

Жената е изчезнала пред 1992 г. Години на ред не е имало никаква следа от Патриша Копта, когато не изпраща писмо до съпруга си Боб, в което посочва, че е била преследвана.

 

 

Докато е била в Пуерто Рико тя е започнала да страда от деменция, а след това е настанена в дом за възрастни хора.

Направен ѝ е и ДНК тест, който е показал, че неизвестната жена е Патриша Копта, предаде bTV.

Тя е работела в САЩ като модел и инструктор по танци. Преди да се омъжи Патриша Копта често е посещавала Пуерто Рико с приятели.

 

„Тя просто обичаше океана, плажа, слънцето“, каза 78-годишната ѝ сестра Глория Смит.

Тя разказа, че сестра ѝ преди да изчезне е споделяла, че е виждала ангел. Лекарите тогава са установили, че Патриша Копта е имала симптоми на шизофрения.

Сега макар и с деменция Партиша си спомня първата среща със съпруга си.

 

Изчезването на жената шокира както властите, така и семейството ѝ. Полицията стигна дотам, че да се консултира с екстрасенс, докато Боб Копта не си спомня, че жена му е споменавала, че би искала да отиде в Пуерто Рико заради приятното време.

Той дори публикува реклами в пуерториканските вестници, но така и не получава отговор.

 

Когато е настанена в дома за възрастни Патриша казва, че е пристигнала в Пуерто Рико с круизен кораб от Европа.

Новината за намирането ѝ е съобщена от социален работник, който се свърза с полицията в Пенсилвания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той си прави тест за бременност като шега, но това спасява живота му
Next: Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.