Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома
  • Новини

Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
eroreoroasptaskdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена от американския щат Пенсилвания, изчезнала преди 31 години, е открита в старчески дома в Пуерто Рико, съобщава Ей Би Си Нюз.

 

Властите дори са я обявили за мъртва.

 

Разстоянието от дома на Патриша Копта и мястото, където е открита е 2700 км.

Съпругът на 82-годишната жена заяви, че е изпитал облекчение, когато е разбрал, че жена му е жива.

Патриша Копта е живяла в Питсбърг и често е пътувала до различни места заради естеството ѝ на работа. Тя е била ревностна римокатоличка и редовно е посещавала неделните литургии.

 

Жената е изчезнала пред 1992 г. Години на ред не е имало никаква следа от Патриша Копта, когато не изпраща писмо до съпруга си Боб, в което посочва, че е била преследвана.

 

 

Докато е била в Пуерто Рико тя е започнала да страда от деменция, а след това е настанена в дом за възрастни хора.

Направен ѝ е и ДНК тест, който е показал, че неизвестната жена е Патриша Копта, предаде bTV.

Тя е работела в САЩ като модел и инструктор по танци. Преди да се омъжи Патриша Копта често е посещавала Пуерто Рико с приятели.

 

„Тя просто обичаше океана, плажа, слънцето“, каза 78-годишната ѝ сестра Глория Смит.

Тя разказа, че сестра ѝ преди да изчезне е споделяла, че е виждала ангел. Лекарите тогава са установили, че Патриша Копта е имала симптоми на шизофрения.

Сега макар и с деменция Партиша си спомня първата среща със съпруга си.

 

Изчезването на жената шокира както властите, така и семейството ѝ. Полицията стигна дотам, че да се консултира с екстрасенс, докато Боб Копта не си спомня, че жена му е споменавала, че би искала да отиде в Пуерто Рико заради приятното време.

Той дори публикува реклами в пуерториканските вестници, но така и не получава отговор.

 

Когато е настанена в дома за възрастни Патриша казва, че е пристигнала в Пуерто Рико с круизен кораб от Европа.

Новината за намирането ѝ е съобщена от социален работник, който се свърза с полицията в Пенсилвания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той си прави тест за бременност като шега, но това спасява живота му
Next: Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.