Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва
  • Новини

Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Иван Димитров Пешев януари 21, 2024
acdsdffshfdhfghfg.png

Учени го прогнозираха още преди години. Вече е факт. Източните Родопи все повече се доближават до климата на Северна Гърция, пише Родопи24.

В кирковското село Хаджийско стопанка се радва на… маслини в двора си. Жената има три дръвчета. „Засега само пробвам“, сподели тя.

За първи път едното растение дава плод. Очаква догодина и от останалите. Ако всичко е наред…, ще направи и първата маслинова горичка.

Ако имате градина или двор, който искате да облагородите по подобаващ начин и по щастливо стечение на обстоятелствата сте е в регион с подходящ климат и почва, маслиново дърво е предложение, което не бива да подценявате. От една страна, засаждането и отглеждането на маслини у дома ще ви даде възможност да се насладите след години на домашен продукт. От друга страна, колко от вашите близки и познати могат да се похвалят със същата култура в задния си двор? Не много, сигурни сме. Преди да сте си задали куп въпроси за това как се отглежда маслина, ние сме тук, за да ви дадем част от отговорите, които ще ви трябват.

Първа стъпка – садим!

Ако живеете на място, в което лятото е горещо, а зимата е мека, то засаждането на маслиново дръвче ще се увенчае с успех;
Не се притеснявайте, ако смятате, че районът е прекалено сух – това растение има покритие на листата, което го прави силно сухоустойчиво. Въпреки това, за да ражда, а не само да оцелява, е важно маслиново дръвче да се полива редовно;
При избор на място за засаждане, изберете терен, до който достига пряка слънчева светлина. В противен случай растението може и да не даде очакваните от вас резултати.

Вредителите и справянето с тях

Главните вредители по маслиновите дръвчета са маслиновият червей, маслиновият костилков пробивач и други неприятни насекоми (Euphyllura olivina, Zeuzera pyrina, Aspidiotus nerii, Resseliella oleisuga). Ако имате съмнение за който и да е от тях, непременно се консултирайте с агроспециалист, тъй като периодите на активност, размножаване и начините на въздействие върху дървото силно се различават при различните видове вредители. За да успеете бързо да се справите с тях, е важно не само да унищожите вече появилите се насекоми, но и оставените от тях поколения.

След всичко това е важно да кажем, че маслиново дръвче влиза в режим на плододаване едва на третата година, а чак след 10-15 години това ще се усети пълноценно. Така че, дерзайте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това българско село се продават имоти за стотици хиляди евро, а хора няма
Next: Ново жестоко убийство смрази България – убиха любима на поколения учителка

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.