Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо невиждано насред октомври във Варна и Бургас
  • Новини

Чудо невиждано насред октомври във Варна и Бургас

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
sdfvsdfsfdhghrhr.png

Топлото време с температури много над обичайните за сезона напълни бургаския плаж с народ. Имаше и такива, които се престрашиха да влязат в морето, въпреки доста по-ниските температури на водата, съобщава Булфото.

В морската ни столица положението бе подобно на това в Бургас.

Стотици варненци прекараха почивния ден край морския бряг, радвайки се на щедрите лъчи на октомврийското слънце.

Както БЛИЦ съобщи, в съботния ден плажовете в двата града също бяха пълни с ентусиасти.

Октомврийската жега на 21 октомври дори счупи два рекорда.

На 21 октомври в Монтана са измерени рекордните 32,9 градуса. Температурен рекорд от 34,8 градуса по Целзий е отчетен във Велико Търново.

Последната най-висока температура за 21 октомври е била измерена преди 31 години, през 1992 година, когато термометърът е отчел 27 градуса. Според Силвия Цонева от измервателната станция най-високите градуси през октомври са били 37,7 градуса и те са били измерени през 1993 година на 15 октомври.

През следващото денонощие ще премине студен атмосферен фронт. Облачността ще е променлива, по-значителна през нощта и в сутрешните часове, но вероятността за валежи е малка, а след обяд от запад ще намалява до предимно слънчево време.

Вятърът в цялата страна ще се ориентира от север-североизток, ще е слаб.

Температурите слабо ще се понижат, но ще се задържат по-високи от обичайните за октомври: минималните ще са между 12° и 17°, а максималните – между 24° и 29°. В София минимална температура ще е около 13°, а максимална – около 25°.

Над Черноморието облачността ще е променлива, намаляваща към края на деня до незначителна. Ще духа слаб вятър от север-североизток. Максимални температури: 23°-25°. Температурата на морската вода е 19°-21°. Вълнението на морето ще е 1-2 бала.

Над планините облачността ще е променлива, намаляваща след обяд до предимно слънчево време. Ще духа до умерен северозападен, по билата силен югозападен вятър, който след обяд ще се ориентира от запад. Максимална температура на височина 1200 метра около 20°, на 2000 метра – около 11°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми се поддържа с хапчета за кръвно от 20 години, а само две чаши дневно от този чай я оправиха и изхвърли лекарствата
Next: Натали Трифонова е в шок, колежките й също: Нова гвардия красиви синоптички завладява хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.