Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо по Коледа! Бебе, родено с органи извън тялото, оцеля и вече е у дома
  • Новини

Чудо по Коледа! Бебе, родено с органи извън тялото, оцеля и вече е у дома

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
bebasofaskdas.jpg

Момиченце-чудо, родило се с големи вътрешни органи извън тялото си, оборило прогнозите и ще се насласди на първата си Коледа у дома с любящите си родители.

На 12-та седмица от бременността двойката Хана (27 г.) и Саймън Кокс (31 г.) научили, че неродената им дъщеря Елси има „гигантско“ омфалоцеле – състояние, при което органите на бебето растат извън тялото му.

Стомахът, черният дроб и червата на Елси били извън малкото й тяло, което представлявало огромно предизвикателство за медицинския екип в Центъра за фетална медицина, който трябвало да гарантира, че органите й няма да се разкъсат по време на раждането.

През май, на 39-та седмица от бременността на г-жа Кокс, било извършено сложно цезарово сечение, за да се роди Елси, която тежала 2,56 кг.

Не изпускай тези оферти:

„Трябваше да внимаваме с Елси да не оказваме натиск върху корема или пъпната връв по време на раждането“, казва д-р Аридас от екипа. „Това определено беше най-голямото омфалоцеле, което съм виждал в кариерата си. Беше много деликатно, предизвикателно раждане – но всичко вървеше по план.“

Д-р Бърч пък казва, че омфалоцеле засяга едно на 4200 живородени деца, но „гигантските“ са много по-редки и често се свързват с други аномалии. Едно от всеки пет бебета, родени с гигантско омфалоцеле, не оцелява.

„Имаше план да се направи опит за поне частично затваряне на корема на Елси, но тя беше твърде болна и имаше редица респираторни проблеми при раждането“, споделя той.

Майката на бебето пък разкрива, че е била готова за лоши новини. „Когато ни казаха за сложността, свързана с омфалоцеле и възможността нашето бебе да не е съвместимо с живота, това беше трудно да се чуе“, казва г-жа Кокс.

Младата двойка никога не се е отказвала от надежда и е била решена да продължи бременността, въпреки че е била предупредена от лекарите, че дъщеря им е изправена пред евентуален престой от шест до 12 месеца в болница.

Елси с мама и тати.

„Бях много решена да продължа с бременността и да науча за състоянието на Елси“, казва тя. „Беше мрачно време – опитвахме се да бъдем развълнувани, че чакаме първата си рожба, но прогнозата не беше добра. Понякога беше трудно да остана оптимист.”

6 месеца по-късно г-жа Кокс казва, че никога не е губила надежда благодарение на подкрепата на семейството и църквата.

„Живеехме ден по ден и така го преживяхме. Насладихме се на всяка част от пътуването“, добавя жената.

Майката разкрива, че състоянието на Елси е засегнало дихателната й система, тъй като ребрата и гърдите й са се оформили във формата на конус и може да се наложи операция, когато порасне.

Но пък от друга страна Елси, която прекарала почти два месеца в денонощни грижи в болницата, е едно процъфтяващо и щастливо бебе.

Двойката очаква с нетърпение да отпразнува първата си Коледа със своето невероятно момиче.

„Това, през което преминахме тази година, се чувства като цял живот. Гледам снимки и виждам колко далеч е стигнала Елси и си мисля, че „тя е нашето чудо“, каза г-жа Кокс.

„Беше голямо пътуване и тя си заслужава всяка минута от него.“

„Ние сме толкова изумени от това, което тялото й е направило и от това, което Бог е направил за нас.

„Никога не сме си представяли, че ще бъдем у дома за Коледа с Елси и да я споделим с нашите приятели и семейство е ценна радост.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия навръх Коледа: Самоуби се българската полицайка Елена Билярска
Next: Шансът да се роди това бебе бил 1 на 48 милиона! А наглед си е най-обичайно момиче

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.