Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо по Коледа! Бебе, родено с органи извън тялото, оцеля и вече е у дома
  • Новини

Чудо по Коледа! Бебе, родено с органи извън тялото, оцеля и вече е у дома

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
bebasofaskdas.jpg

Момиченце-чудо, родило се с големи вътрешни органи извън тялото си, оборило прогнозите и ще се насласди на първата си Коледа у дома с любящите си родители.

На 12-та седмица от бременността двойката Хана (27 г.) и Саймън Кокс (31 г.) научили, че неродената им дъщеря Елси има „гигантско“ омфалоцеле – състояние, при което органите на бебето растат извън тялото му.

Стомахът, черният дроб и червата на Елси били извън малкото й тяло, което представлявало огромно предизвикателство за медицинския екип в Центъра за фетална медицина, който трябвало да гарантира, че органите й няма да се разкъсат по време на раждането.

През май, на 39-та седмица от бременността на г-жа Кокс, било извършено сложно цезарово сечение, за да се роди Елси, която тежала 2,56 кг.

Не изпускай тези оферти:

„Трябваше да внимаваме с Елси да не оказваме натиск върху корема или пъпната връв по време на раждането“, казва д-р Аридас от екипа. „Това определено беше най-голямото омфалоцеле, което съм виждал в кариерата си. Беше много деликатно, предизвикателно раждане – но всичко вървеше по план.“

Д-р Бърч пък казва, че омфалоцеле засяга едно на 4200 живородени деца, но „гигантските“ са много по-редки и често се свързват с други аномалии. Едно от всеки пет бебета, родени с гигантско омфалоцеле, не оцелява.

„Имаше план да се направи опит за поне частично затваряне на корема на Елси, но тя беше твърде болна и имаше редица респираторни проблеми при раждането“, споделя той.

Майката на бебето пък разкрива, че е била готова за лоши новини. „Когато ни казаха за сложността, свързана с омфалоцеле и възможността нашето бебе да не е съвместимо с живота, това беше трудно да се чуе“, казва г-жа Кокс.

Младата двойка никога не се е отказвала от надежда и е била решена да продължи бременността, въпреки че е била предупредена от лекарите, че дъщеря им е изправена пред евентуален престой от шест до 12 месеца в болница.

Елси с мама и тати.

„Бях много решена да продължа с бременността и да науча за състоянието на Елси“, казва тя. „Беше мрачно време – опитвахме се да бъдем развълнувани, че чакаме първата си рожба, но прогнозата не беше добра. Понякога беше трудно да остана оптимист.”

6 месеца по-късно г-жа Кокс казва, че никога не е губила надежда благодарение на подкрепата на семейството и църквата.

„Живеехме ден по ден и така го преживяхме. Насладихме се на всяка част от пътуването“, добавя жената.

Майката разкрива, че състоянието на Елси е засегнало дихателната й система, тъй като ребрата и гърдите й са се оформили във формата на конус и може да се наложи операция, когато порасне.

Но пък от друга страна Елси, която прекарала почти два месеца в денонощни грижи в болницата, е едно процъфтяващо и щастливо бебе.

Двойката очаква с нетърпение да отпразнува първата си Коледа със своето невероятно момиче.

„Това, през което преминахме тази година, се чувства като цял живот. Гледам снимки и виждам колко далеч е стигнала Елси и си мисля, че „тя е нашето чудо“, каза г-жа Кокс.

„Беше голямо пътуване и тя си заслужава всяка минута от него.“

„Ние сме толкова изумени от това, което тялото й е направило и от това, което Бог е направил за нас.

„Никога не сме си представяли, че ще бъдем у дома за Коледа с Елси и да я споделим с нашите приятели и семейство е ценна радост.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия навръх Коледа: Самоуби се българската полицайка Елена Билярска
Next: Шансът да се роди това бебе бил 1 на 48 милиона! А наглед си е най-обичайно момиче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.