Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо се случва! Модерни двуетажни влакове тръгват по ЖП линиите в България
  • Новини

Чудо се случва! Модерни двуетажни влакове тръгват по ЖП линиите в България

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sadcsadfgdfsgfdsgfdg.png

В търга за доставка на 7 двуетажни електрически влака има само една подадена оферта.

 

Желание да произведе влаковете и да осигури поддръжката им за 15 години има единствено консорциум 7 DDEMU, става ясно от проверка на Economic.bg в Регистъра за електронни поръчки.

 

Офертата е отворена от министерството на 9 януари, тъй като крайният срок за подаване на заявления за участие бе 8 януари.

Въпросният консорциум предлага цена от около 250.2 млн. лв. без ДДС за доставката на седемте влака.

 

Офертата им е почти два пъти по-ниска от прогнозната стойност по поръчката, която е малко над 410.5 млн. лв. без ДДС.

Извънплановата поддръжка е 5% от общата стойност, или малко над 12.5 млн. лв. Предложението е за 8.01 лв./км без ДДС на километър пробег.

До момента все още не са публикувани докладите на оценителната комисия, но с оглед на това, че няма други подадени оферти, е много вероятно да се стигне до прекратяване на процедурата.

Най-вероятно в консорциума участва китайската CRRC Zhuzhou Locomotive CO, тъй като ценовата оферта е подписана от немската Vossloh Rolling Stock.

 

В същия състав фирмите подадоха оферти за участие и в търговете за доставка на локомотиви на министерството, но и на БДЖ. И при двете процедури обаче отпаднаха.

От Министерството на транспорта отказаха да кажат имената на участниците в консорциума.

Китайската CRRC Zhuzhou Locomotive CO участваше самостоятелно и в прекратения търг за доставка на 20 едноетажни влака.

 

Тогава компанията също подаде два пъти по-ниска цена от прогнозната.

 

Припомняме, че процедурата за над 1.2 млрд. лв. сега продължава с пряко договаряне, като транспортното ведомство е отправило покана именно към CRRC Zhuzhou Locomotive CO, както и към испанската Patentes Talgo SL.

Процедурата за доставка на 7-те двуетажни влака бе временно спряна заради жалба на „Щадлер“. Фирмата бе недоволна от получени разяснения от Министерство на транспорта.

Претендираше, че отговорите не са ясни, конкретни и изчерпателни, като така се възпрепятства участието в процедурата и изготвянето на качествена и конкурентна оферта.

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обаче остави без уважение жалбата. Върховният административен съд също не я разгледа.

Министерството удължи срока за подаване на оферти до 8 януари, но въпреки това интересът към търга остана слаб.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЗАДАЧА С ТРИЪГЪЛНИЦИ ЗА ХОРА С IQ НАД 120! Опитайте се да я решите!
Next: Ники Кънчев заби нож в гърба на Нова! Отива в bTV срещу тлъста пачка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.