Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко
  • Новини

Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvsdfgfdshfhfgh.png

Ски пистите на Банско и плажовете на Бяло море ще се приближат с един час след пускането на ключов участък от магистрала „Струма“, който се очаква да бъде готов другия месец, пише „Телеграф“.

Отсечката от Благоевград до Симитли, която включва и най-дългия пътен тунел у нас (б.р., „Железница“ – 2 км), се строи от 2019 г. насам като по-голямата част от нея, включително и тунела са отдавна готови.

 

Заради некачествени геологически проучвания обаче свлачища и срутища застрашиха участъците преди и след тунела. Наложи се укрепването им, което забави пускането на отсечката с близо две години.

 

Укрепителните работи по свлачището от северната страна включват и изграждането на двулентов тунел, през който да мине платното в посока Гърция и който да защити трасето от евентуално ново активиране на свлачището.

Завършек

В момента работата по изграждането на минитунела е завършена на 90% и той трябва да е окончателно готов през февруари, съобщава „Телеграф“, позовавайки се на отлично осведомени източници от строителни фирми, изпълнители на проекта. Източници от пътната агенция потвърдиха, че работата е в краен етап, но все още няма утвърдена дата за рязане на лентата на отсечката.

„В първия момент, когато имаме окончателно посочена дата за пускането, това ще бъде обявено“, казаха от агенцията.

Отпушване

Пускането на участъка ще има осезаем ефект за пътуването от София до Банско и гръцкото егейско крайбрежие. Най-силен той ще бъде за пътуващите в посока София, за които тапите в участъка традиционно водеха до образуване на километрични колони в края на всеки летен уикенд или сбор от празнични дни около Великден, Гергьовден, 24 май, 6 и 22 септември. За връщащите се от ски и море с пускането на отсечката тези тапи, които водеха до над час забавяне, ще изчезнат.

В посока и Банско, и Гърция обаче тапата се очаква просто да се измести до Симитли, където магистралата свършва. Окончателното премахване на препятствията по пътя ще се случи едва след построяването и на последния оставащ участък от магистралата – този през Кресненското дефиле. Утвърдени срокове за това обаче още няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг
Next: Оперираха по спешност наш голям водещ и певец! Ето какво е състоянието му:

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.