Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко
  • Новини

Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvsdfgfdshfhfgh.png

Ски пистите на Банско и плажовете на Бяло море ще се приближат с един час след пускането на ключов участък от магистрала „Струма“, който се очаква да бъде готов другия месец, пише „Телеграф“.

Отсечката от Благоевград до Симитли, която включва и най-дългия пътен тунел у нас (б.р., „Железница“ – 2 км), се строи от 2019 г. насам като по-голямата част от нея, включително и тунела са отдавна готови.

 

Заради некачествени геологически проучвания обаче свлачища и срутища застрашиха участъците преди и след тунела. Наложи се укрепването им, което забави пускането на отсечката с близо две години.

 

Укрепителните работи по свлачището от северната страна включват и изграждането на двулентов тунел, през който да мине платното в посока Гърция и който да защити трасето от евентуално ново активиране на свлачището.

Завършек

В момента работата по изграждането на минитунела е завършена на 90% и той трябва да е окончателно готов през февруари, съобщава „Телеграф“, позовавайки се на отлично осведомени източници от строителни фирми, изпълнители на проекта. Източници от пътната агенция потвърдиха, че работата е в краен етап, но все още няма утвърдена дата за рязане на лентата на отсечката.

„В първия момент, когато имаме окончателно посочена дата за пускането, това ще бъде обявено“, казаха от агенцията.

Отпушване

Пускането на участъка ще има осезаем ефект за пътуването от София до Банско и гръцкото егейско крайбрежие. Най-силен той ще бъде за пътуващите в посока София, за които тапите в участъка традиционно водеха до образуване на километрични колони в края на всеки летен уикенд или сбор от празнични дни около Великден, Гергьовден, 24 май, 6 и 22 септември. За връщащите се от ски и море с пускането на отсечката тези тапи, които водеха до над час забавяне, ще изчезнат.

В посока и Банско, и Гърция обаче тапата се очаква просто да се измести до Симитли, където магистралата свършва. Окончателното премахване на препятствията по пътя ще се случи едва след построяването и на последния оставащ участък от магистралата – този през Кресненското дефиле. Утвърдени срокове за това обаче още няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг
Next: Оперираха по спешност наш голям водещ и певец! Ето какво е състоянието му:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.