Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо: Спасиха бебе на 2 месеца, прекарало 29 часа под руини в Турция
  • Новини

Чудо: Спасиха бебе на 2 месеца, прекарало 29 часа под руини в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2023
bebebashasdashasds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

2-месечното бебенце е открито в турския окръг Хатай, след мощното земетресение. То е прекарало под руините цели 29 часа.

Друго дете на 15 месеца беше извадено изпод развалините на срутила се сграда в южния турски окръг Кахраманмараш днес, 31 часа след разрушителното земетресение, съобщават турските медии.

Според последни данни най-малко 3432 души са загинали, а 21103 са ранени в 10 окръга на Турция след двете разрушителни земетресения вчера, съобщи по-рано Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).

Н ово земетресение с магнитуд 5,3 е било регистрирано в сряда (08 февруари) в окръг Кахраманмараш, Южна Турция, от сеизмологичната обсерватория Кандилли в Истанбул.

20 български пожарникари заминаха за Турция

Според публикуваната от обсерваторията информация трусът е станал в 10.48 ч. (9.48 ч. българско време), а епицентърът му е бил в района на град Гьоксун, окръг Кахраманмараш.

След мощните трусове: Броят на жертвите в Турция и Сирия надхвърли 8 000 души

Земетресението е било на дълбочина 5 км под земната повърхност.

Мощно земетресение, над 2300 са загинали в Турция и Сирия (СНИМКИ/ВИДЕО)

Това е поредният по-силен трус в поредицата земетресения в района от понеделник, когато в 4.17 ч. сутринта, Южна Турция бе разтърсена от трус с магнитуд 7,7 и епицентър в град Пазарджък, окръг
Кахраманмараш.

Девет часа по-късно бе регистрирано и второ силно земетресение, отново в окръг Кахраманмараш, с магнитуд 7,5-7,6.

Българските екипи на терен в Турция: Разказ от първо лице

Досега броят на жертвите в Турция от трусовете е над 7000. В съседна Сирия земетресенията са отнели живота на най-малко 2270 души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извадиха малката Наз след 36 часа, но първите й думи ни сринаха! Още
Next: България се разлюля: Земетресение е регистрирано в района на град Садово, населението е на тръни

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.