Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо с СМС-и: Румъния вече има нещо, за което у нас само се говори
  • Новини

Чудо с СМС-и: Румъния вече има нещо, за което у нас само се говори

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
sdghfhfghfg.png

В Румъния построиха детска болница с помощта на есемес дарения. Инициативата е на две майки, които успяват да съберат 43 милиона евро за каузата. Строежът на болницата стартира преди пет години. Резултатът днес – модерна сграда на девет нива, с близо 200 легла, интензивно отделение и пет операционни зали, където могат да се извършват и трансплантации.

„Започнахме с голяма медийна кампания, в която обяснявахме, че има закон в Румъния, според който фирмите могат да дарят 20% от техния данък „Печалба“ на неправителствена организация, а останалите 80% – да си идат към държавата. Тоест, част от корпоративния им данък може да се вложи в добра кауза. И така започнахме“, разказва Кармен Ускату пред bTV.

Кампания

След това стартира есемес кампания.

„В момента 50% от парите ни са от фирми, а другата половина идва от физически лица чрез есемеси“, обяснява още Кармен Ускату, съосновател на асоциация „Дари живот“ в Румъния.
А лекарите вече чакат с нетърпение да заработят тук.

„Всеки месец изпращам есемес за болницата, абониран съм. Всичко зависи от нас самите и ще си го направим сами. Нямаме време да чакаме. Нашите пациенти – също. Ще доведем медицината в държавата ни на друго ниво. Сами“, обяснява д-р Олинак Юджин, който е анестезиолог в болница „Мария Кюри“.
Тъжно

У нас картинката е ясна. За жалост тя засяга пряко децата ни, но с години държавата спи, спи дълъг сън.

България е единствената страна в ЕС без Национална детска болница. Появиха се информации, че частен инвеститор иска да строи такава болница, но все още няма нищо на хоризонта.

Още от първия ми ден като здравен министър категорично заявих, че Национална детска болница е мой основен приоритет. Обещах да въведа всички добри практики, включително от предходното ръководство. Това заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков.

„Мястото е избрано, има Подробен устройствен план. Предстои събаряне на някои стари сгради, за да се освободи терен. Предстои определяне на спецификации, за да могат да се направят обществените поръчки и да започне строителството. Тези процеси вървят успоредно с консултациите от съвета от експерти, който определя профилите на детската болница, която ще функционира на национално ниво“, каза още той през лятото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Нова връща легендарно шоу в ефир
Next: Батинкова и Хаджигенов в скандал, миската го обвини в насилие, водещите се видяха в чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.