Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чу се бучене, секциите се разместиха: 2 вторични труса разтърсиха България, удари и в Гърция
  • Новини

Чу се бучене, секциите се разместиха: 2 вторични труса разтърсиха България, удари и в Гърция

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
asdvdsfvsfdbdfnhgnmhjmjh.png

Силно земетресение разлюля тази сутрин Девин. Земната стихия бе регистрирана малко слез 8.30 часа и сериозно уплаши местните хора. 

Трусът разтърси земята хоризонтално с бучене.

Според данните на НИГГГ-БАН – Секция Сеизмология, епицентъра му е бил между Девин и Пазарджик и е било с магнитуд 3.2 по скалата на Рихтер, на дълбочина 5 км.

Преди това в самият Девин беше разтърсен и от трус с магнитуд 3.8 по скалата на Рихтер, на дълбочина 15 км., според данните на НИГГГ-БАН – Секция Сеизмология.

Следват и множество вторични, по-леки трусове в района на Девин, отчетени с магнитуд 2.2 и 2.1,

По данни на кмета на община Девин Здравко Иванов трусовете са усетени сериозно в жилищните блокове, където на 5-ти и 6-ти етажи са се разместили секции. 

„Усетиха се много силно два труса и звуково, и физически. Няма данни за пострадали“, каза Иванов.

БЛИЦ припомня, че трусът бе усетен и от живеещите в Смолян и Пловдив.

На този етап няма данни за пострадали и нанесени материални щети.

Две земетресения, съответно с магнитуд от 5,6 и 5,7 по скалата на Рихтер, са били регистрирани тази сутрин в Йонийско море западно от гръцкия полуостров Пелопонес, съобщи държавната телевизия ЕРТ.

Преди минути пък стана ясно, че по данни на Института по геодинамика в Атина трусовете са станали и в района на островната група Строфади южно от остров Закинтос.

Епицентърът на първия, който е регистриран в 9:11 ч., е бил на 21 км източно от Строфадите, а огнището е имало дълбочина от 15,4 км.

Вторият, по-силен трус, е станал минута по-късно на дълбочина от 21,5 км с епицентър на 25 км източно от островите.

Двете земетресения са били усетени силно на Пелопонес и са обезпокоили жителите на много райони. Не се съобщава за пострадали хора и щети.

Отново в Йонийско море, край остров Корфу, на 22 март беше регистриран трус с магнитуд от 4,7.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия с изгонването на Васка от Ергенът: Eто какво скриха продуцентите
Next: Топ синоптик смая с прогноза. Какво ни чака през април

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.