Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шапки долу! Българско момиче шокира света – класира се за Световното първенство по шахмат
  • Новини

Шапки долу! Българско момиче шокира света – класира се за Световното първенство по шахмат

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
shaypaskyasyoasiy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

17-годишна българка се класира в топ 10 на най-добрите шахматистки в Европа. Надя Тончева завърши на девето място на Европейското първенство по шахмат в Черна гора. С този успех българката се класира за Световното първенство за жени в Баку.

Не помни защо и как сяда зад шахматната дъска. „Бях на 7, когато започнах да играя. Не помня какво точно ми е харесало, но се зарибих много бързо по играта и не ми е омръзнала”, казва тийнейджърката. 10 години по-късно Надя Тончева влезе в двубой с едни от най-добрите шахматисти не само в Европа, а и в целия свят, и успя да ги отстрани, предава Нова.

„Оставих си повече сили за последните партии, защото реших, че са по-важни. Повечето от участничките вече бяха сравнително изморени, докато аз не”, споделя тактиката си младата шахматистка.

Треньорът на Надя – гросмайстор Владимир Тодоров, заложил в изграждането на стратегия чрез силна психологическа подготовка. „Да се чувства разкрепостена както се казва, да няма страх от загуба, ако загуби – загуби, но да се бори всяка партия. Сега ѝ се е паднало да играе със състезатели от топ 20 в света и получи се”, казва той.

След две години криза в българския шах и липса на Федерация до съвсем скоро, сега страната ни има шанс да се върне на световната сцена. „Вече има и лицензирана федерация, която работи и се надяваме на тръгнем нагоре.

 

Все пак по-рано имахме двама световни шампиони, които наистина бяха явление в световния шахмат – Веско Топалов и Антоанета Стефанова”, каза Владимир Тодоров. Двамата спортисти са пример за младата ни надежда Надя Тончева. Следващата ѝ цел е покоряване на световната титла. Там, освен Надя, България ще бъде представена от още две момичета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чашка от това странно и непознато нещо помага на стомаха и за обмяната на веществата
Next: Русе потъна в скръб! Ето го момченцето, загинало при инцидент в дома си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.