Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шах и мат: Соломон Паси се връща с гръм и трясък като ключова фигура в държавата
  • Новини

Шах и мат: Соломон Паси се връща с гръм и трясък като ключова фигура в държавата

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
aspasiasiasias.jpg

Днес най-голямата парламентарна партия ме покани в контактна група, ръководена от президента Росен Плевнелиев, за да съдействаме в преговори за съставяне на евро-атлантическо мнозинство и правителство в новия Парламент.

Това написа на страницата си във фейсбук бившият външен министър Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обяви на пресконференция, че политици с авторитет ще бъдат поканени за медиатори в преговорите за кабинет, като сред посочените от Борисов бяха именно Росен Плевнелиев и Соломон Паси.

Като ясно осъзнавам колко огромен и предизвикателен дълг е подобна функция, заявявам пред обществото и участниците в процеса, че бих им съдействал добросъвестно, безкористно и на ползу роду, доколкото моите сили и тяхната воля позволяват това, отбелязва Паси.

Не изпускай тези оферти:

Ако не успея в това общо дело, бих съдействал на всеки, който би го продължил, заключава политикът, минал през СДС и НДСВ, бил народен представител и от двете партии.

Още политика:

„Вижда се, че всички ги е страх да поемат управлението, защото започват да усещат с кожата си, че ще има проблеми, които не са по техните сили. Второто е – да се отърве ГЕРБ от горещия картоф, но и „Продължаваме промяната“ го подритват в другата посока.

Проблемът е в страха, в неможенето и в това да се пробута горещият картоф на друг. Политиката не е само мерак, много мераклии има“. Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“, бивш депутат.

Според нея много хора смятат, че с политика се занимават хора, които не могат с друго да си вадят хляба: „Има още малко време така да смятат. После ще се свършат мераклиите за депутати, гарантирам ви. Има едни, които преди 9 септември много са се натискали, после в Народния съд са им отрязали главите“.

„Проблемът не е, че често правим избори, а че нямаме решение на проблемите си. Ниската избирателна активност е белег, че хората не виждан хора, които да решат уравнението. Сериозните хора, които биха могли да решат управлението, не искат някой, който нищо не разбира, да им прави кастинг“, смята тя.

По думите ѝ ГЕРБ не са покачили електората си, но запазват електоралния корпус с позициите на партията в местната власт: „Тези позиции ще изтекат догодина на местните избори“.

Проф. Иво Христов: Всички ще се скрият зад широкия гръб на ген. Янев

Дончева определи като феномен на тези избори това, че ПП изсмуква ДБ в големите градове: „ДБ е качило гласовете си, но те не са хомогенно разположена партия. Къде са отишли гласовете на градската десница?

Гласовете на ПП в София и Пловдив са гласовете на градската десница, която по принцип е за ДБ. Ако са недоволни от своите, защото са влезли в колаборация с БСП, защо търсят алтернатива в ПП, които бяха в същата коалиция? Нямам отговор. Очевидно лоялността към партията им е изтъняла“.

БСП се свива като политическо представителство, посочи лидерката на „Движение 21“ и добави: „Дълго време БСП беше монополист на лявото пространство и всичко, което се конструираше, беше БСП и присъдружни. Проблемите на лявото пространство започнаха при Сергей Станишев. Той завеща проблеми по отношение на ликвидиране на лидерския потенциал.

Политиката на Корнелия Нинова е противоестествена. Трябва да се направи нов политически проект вляво. Това трябва да се случи до следващите избори“.

Татяна Дончева коментира, че никъде по света няма такава позиция като на Стефан Янев, че е готов да влезе в коалиция с всеки.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако вашият ангел иска да ви предупреди, той ви изпраща 1 от тези 5 сигнала
Next: Бъдещето на България – решено: Току-що Бойко Борисов обърна палачинката!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.