Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Швейцарци градят еко дом в българско село, ще стават земеделци
  • Новини

Швейцарци градят еко дом в българско село, ще стават земеделци

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
swwtitiitsaktast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

CОНЯ И ФАБИЕН СА ОТ БЛИЗКО ДО ЖЕНЕВА СЕЛО, но макар за родината им да се говори като за най-богатата държава в Европа, те живеят в Страхилово от няколко години.

И говорят отлично български. Научили са го сами, което никак не им е било лесно, но смятат, че като заживееш в друга страна, трябва да научиш и езика. Преди да се заселят тук, те са обиколили Албания, Македония и Сърбия да си търсят дом на Балканите.

После попаднали случайно в Страхилово. В края на миналата година семейство Дюфо мина под венчило в селото с български народни носии, които си купили сами. Скоро смятат да се сключат и брак в родината си, а след това се надяват да получат и българско гражданство. Тогава може би България ще им позволи да станат земеделски производители и да развият всичките си идеи, за които сега има законови бариери.

 

ХОДЯТ НА ГУРБЕТ В РОДИНАТА СИ И ЖИВЕЯТ С ОКОЛО 10 000 ЛВ. ГОДИШНО

29-годишната Соня и 32-годишният Фабиен ходят по няколко месеца в годината на гурбет… в Швейцария! Тя е икономист и работи в завод за захарин, а той за тази година се е пазарил да събира картофи. Всъщност Фабиен е градинар по професия и се гордее с направена от него градина в елитен хотел. Винаги е работил и като диджей, а домът му е пълен с дискове. Вероятно заради това косата му не е подстригвана цели 18 години, но редовно я мие, се смее младият чаровен мъж.

Двамата изкарват около 10 000 лева годишно, с които живеят в Страхилово. Нямат други доходи. Казват, че в Швейцария им вземат над половината пари за данъци и заради това там се живее трудно, ако си швейцарец на тяхното ниво.

 

„В Швейцария е много скъпо, един хляб е 5 лева. Едно жилище под наем е минимум 1000 швейцарски франка. Ако заплатата ти е 3800 франка, половината отиват за данъци. Как да живеем? В родината ни приемат емигранти, които получават много пари, а дори не говорят френски и живеят по-добре от нас. Заради това предприехме тази промяна и в началото родителите ни не бяха доволни. Но сега и моят брат Жоел, който е на 28 г., си купи къща в Страхилово за ваканция”, обяснява Соня Дюфо.

След като обходили другите балкански страни, те установили, че само в България могат да си купят лесно къща, като си направят фирма. Така стигнали до това село и си купили стара къща в края. После се запознали със строителя Марин Маринов, който им станал кръстник и им помага в начинанията. Той е много щастлив от това приятелство, защото също научил доста неща от швейцарците, които са доста по-различни от другите чужденци.

„Тези младежи са много добродушни, много милозливи и винаги се притичват на помощ на всекиго. Затова им помагам и дори замисляме да отидем в Швейцария с тях и с моята съпруга“, с охота споделя 52-годишният кръстник. Той се надява, след като сем. Дюфо приключат с проектите си, да им стане кръстник и на детето, което още нямат. Те пък се усмихват на тази задявка и казват,че всичко с времето си…

САМОДЕЛЕН ИНКУБАТОР, ТАБЛЕТКИ ЗА МИЯЛНА И ПЕТЕЛ, КОЙТО СЕ КАЗВА СКАРЛЕТ

Когато в началото започнали да си градят дома в Страхилово, двамата млади си купили две кокошки. Едната обаче се оказала петел, им казали след това съседи. И досега обаче петелът се казва Скарлет, както го нарекли в началото, разказват Соня и Фабиен.

 

Сега вече разпознават животните, имат си голямо и малко куче, два заека – един бял с червени очи и един обикновен, който е приятел с малкото куче. Голямото се казва Цао и има паспорт, с който ходи на разходка в Швейцария. Имат още седем котки, а повечето им животни са прибирани от улицата. Мечтаят да си направят овощна градина, като вземат изоставени дворове в селото.

Направили са си и самоделен инкубатор, в който са заложили яйца от пуйка. Когато им бяхме на гости, вече си бяха измътили две пуйчета, но още нямаха имена. В големия двор имат няколко кошера, домати, пипер и тиквички от швейцарски семена, които, за разлика от нашите за пържене, са оранжеви и с форма на звезди. Сами са си направили и дълъг сандък за ягоди, които са засадени в талаш вместо в пръст, но растат и зреят. Тревата в градината не чистят заради пчелите и не пръскат насажденията с нищо, защото създават екологичен дом с биоземеделие.

Винаги са усмихнати и доволни от това, което правят и с което живеят. Соня сама си меси хляб, а Фабиен подчертава, че искат да живеят така, че да не купуват нищо от магазин и да не са зависими от външния свят. Заради това той замисля да си направи и слънчеви батерии. Вътре в къщата сам е зидал, ковал, направил разкошна баня с интериор от старите мебели от къщата. Мазето ще става механа, но след като им останат пари и за това.

Най-голямата сензация обаче се оказаха таблетки за миялна машина, която Соня си прави сама! Не издава обаче своето ноу-хау, но споделя, че накрая опича кубчетата на слънце и вършат отлична работа.

В КРАЯ НА НАШЕТО ГОСТУВАНЕ ПРИ СОНЯ И ФАБИЕН те все пак си позволиха да попитат защо полицията има негативно отношение към тях и защо ги проверява за канабис. Да, има чужденци, които се занимават с такива неща, но ние не сме от тях и не пушим трева, която в България е забранена, казват и двамата домакини.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо в България: Водата в известен наш курорт е лечебна и наистина помага
Next: Излизам с името си, за да ви кажа истината за Михаил Билалов и Стани богат

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.