Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос
  • Новини

Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2024
sdfkobjkjfgkbfvdfvdf.png

Често ви даваме съвети как да използвате обикновени съставки от кухнята, за да почистите до блясък къщата или пък да дадете най-добрата грижа на цветята у дома. 

Днес ще ви дадем безценен съвет, с помощта на който ще подхраните орхидеята преди и по време на цъфтежа й, така че да ви зарадва с най-многобройните и най-едри цветове.

Вълшебна вода за орхидеи и други стайни растения – тайната ѝ се крие в най- обикновен ориз .

Оризовата вода за орхидеи всъщност е обикновена вода, която отцеждаме, след като сме киснали в нея ориза. Тя е пълна с витамини и хранителни вещества, от които се нуждаят растенията, особено по време на цъфтежа и растежа.

Оризовата вода съдържа редица вещества, които откриваме в закупените торове за растения.

Съдържа витамини от група В (особено В1 и В2), елементи „NPK“ (азот, фосфор, калий). нишестета, мазнините, въглехидратите, но също така и сложни хранителни вещества, които растението превръща в енергия, сила и устойчивост на вредители .

Можете спокойно да съхранявате водата в хладилника и да я използвате, когато имате нужда.

Поливаме с тази оризова вода орхидеята и другите растения веднъж на 15-20 дни. Никога обаче не поливайте със студена вода, необходимо е водата да е със стайна температура!

Приготвянето е просто – просто накиснете 50 г ориз в 500 мл вода, оставете го да кисне в продължение на 24 часа и след това отцедете.

Дозировка:

Тази смес може да се използва само веднъж (максимум 2 пъти) на месец през вегетационния период чрез изливане върху субстрата. Пазете се обаче от прекомерно наторяване: признак на прекомерно наторяване е бяло покритие върху почвата и кафеникави или дори изсушени листа на растението.

 

Как да подхранваме орхидеята

Подхранва се през вегетационния период , когато цветето дава нови листа и издънки.

Използвайте при всяко второ поливане, но внимателно – само малко. Ако видите, че растението продължава да пуска нови листа и издънки, продължете да го подхранвате така.

Ако растежът спре, спрете подхранването.

Подхранването с оризова вода продължава и по време на цъфтежа.

Важно: Това не се отнася за цъфтящи растения, които току-що сте донесли от магазина. Оставете ги в покой и започнете да ги подхранвате едва след след 3-4 месеца.

 

През есенно-зимния сезон и през летните горещини фаленопсисът забавя растежа, така че не се препоръчва да се подхранва  повече от веднъж месечно.

Болните, много отслабени и пресадени растения не трябва да се торят.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря
Next: Почиствам фурната, без да си мръдна пръста: този трик е 100% ефективен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.