Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?
  • Новини

Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dsfvdsfvdsfdfsshgdfhgfhjhg.png

Уважаваният експерт по ядрена енергетика Георги Касчиев е загубил работата си в АЕЦ „Козлодуй“ след серия телевизионни участия. Това съобщи самият той пред бТВ. Именно след тв интервю директорът на ядрената централа Валентин Николов е прекратил трудовия договор на проф. Касчиев.

Николов, който по образование е машинен инженер, направи устремна кариера като депутат от ГЕРБ, за кратко бе зам.-министър на енергетиката и после изненадващо стана шеф на единствената българска АЕЦ. Директорът на „Козлодуй“ тази сутрин обясни, че е освободил именития експерт заради нарушения на етичния кодекс на централата, а и защото вече не бил нужен.

Проф. Касчиев, който цял живот се занимава с ядрена енергетика, напоследък отправи упреци към политиците, че взимат прибързани и необосновани решения за енергийното бъдеще на България. „Не съм нарушавал етиката, не съм говорил срещу АЕЦ „Козлодуй“, а изразих мнение по процедурата за изграждане на новите реактори.

 

„Многократно съм критикувал решението на правителството, взето миналия октомври, да започне изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ. Критиката ми се базира на това, че не е спазена процедурата, която се изисква от закона – ресорният министър първо трябва да предостави редица оценки, включително за ядрената безопасност и управлението на отработеното гориво, трябва да се проведе и обществено обсъждане“, поясни уволненият професор.

Проф. Касчиев е в дълъг отпуск по болест, тъй като лекува травма, след като кола го ударила на пешеходна пътека. Шефът на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов обясни пред бТВ, че се е изненадал, като разбрал, че докато се възстановява, служителят ходел по тв студиа да дава интервюта. Възложил проверка и установил, че професорът всъщност е „излишен“ – при предно правителство го назначили в атомната централа, за да участва в работна група за актуализация на стратегията за отработилото гориво, но задачата вече била изпълнена.

„След преразглеждане на неговата длъжностна характеристика стигнахме до заключението, че на този етап нямаме нужда от него. Ако се появи такава нужда, той ще бъде назначен на граждански договор“, обяви директорът на АЕЦ „Козлодуй“.

И друг известен експерт на държавна заплата – проф. Иван Хиновски, давал интервюта и правел забележки, но неговият договор не е прекратен, посочи още Валентин Николов, за да „докаже“, че отстраняването на Касчиев не е разправа с критик.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
Next: Извънредна новина за изчезналата Ивана, ето какво се случва

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.