Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?
  • Новини

Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dsfvdsfvdsfdfsshgdfhgfhjhg.png

Уважаваният експерт по ядрена енергетика Георги Касчиев е загубил работата си в АЕЦ „Козлодуй“ след серия телевизионни участия. Това съобщи самият той пред бТВ. Именно след тв интервю директорът на ядрената централа Валентин Николов е прекратил трудовия договор на проф. Касчиев.

Николов, който по образование е машинен инженер, направи устремна кариера като депутат от ГЕРБ, за кратко бе зам.-министър на енергетиката и после изненадващо стана шеф на единствената българска АЕЦ. Директорът на „Козлодуй“ тази сутрин обясни, че е освободил именития експерт заради нарушения на етичния кодекс на централата, а и защото вече не бил нужен.

Проф. Касчиев, който цял живот се занимава с ядрена енергетика, напоследък отправи упреци към политиците, че взимат прибързани и необосновани решения за енергийното бъдеще на България. „Не съм нарушавал етиката, не съм говорил срещу АЕЦ „Козлодуй“, а изразих мнение по процедурата за изграждане на новите реактори.

 

„Многократно съм критикувал решението на правителството, взето миналия октомври, да започне изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ. Критиката ми се базира на това, че не е спазена процедурата, която се изисква от закона – ресорният министър първо трябва да предостави редица оценки, включително за ядрената безопасност и управлението на отработеното гориво, трябва да се проведе и обществено обсъждане“, поясни уволненият професор.

Проф. Касчиев е в дълъг отпуск по болест, тъй като лекува травма, след като кола го ударила на пешеходна пътека. Шефът на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов обясни пред бТВ, че се е изненадал, като разбрал, че докато се възстановява, служителят ходел по тв студиа да дава интервюта. Възложил проверка и установил, че професорът всъщност е „излишен“ – при предно правителство го назначили в атомната централа, за да участва в работна група за актуализация на стратегията за отработилото гориво, но задачата вече била изпълнена.

„След преразглеждане на неговата длъжностна характеристика стигнахме до заключението, че на този етап нямаме нужда от него. Ако се появи такава нужда, той ще бъде назначен на граждански договор“, обяви директорът на АЕЦ „Козлодуй“.

И друг известен експерт на държавна заплата – проф. Иван Хиновски, давал интервюта и правел забележки, но неговият договор не е прекратен, посочи още Валентин Николов, за да „докаже“, че отстраняването на Касчиев не е разправа с критик.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
Next: Извънредна новина за изчезналата Ивана, ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.