Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на Билла се нахвърли на Асен Василев, съсипва бизнеси с тази идея
  • Новини

Шефът на Билла се нахвърли на Асен Василев, съсипва бизнеси с тази идея

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
sadcsadvfdsgdfsgdfg.png

Големи проблеми за търговците заради влязла в сила идея на Финансовото министерство. 

От 3 януари НАП започва следенето на над 500 стоки на пазара. Целта е да се спрат опитите за източване на ДДС.

 

В сила са изискванията на нова наредба за контрол на стоки с висок фискален риск. В списъка са храни, сред които месо, мляко, хляб, шоколад, както и горива и масла.

Също така, ако доставката e над 5000 лева или повече от 500 кг и се извършва с возило над 3,5 тона, то тя трябва непременно да се заяви в НАП. Оттам издават уникален номер на превоза, който се дава на шофьора или спедитора.

По думи на Вигинтас Шапокас, гл. изп. директор на BILLA България, държавата иска да има пълен контрол върху тези 540 продукта и техните доставки. Такъв от 1 октомври вече е наложен на доставките от чужбина, а от 1 януари трябва да се отнася и за българските доставки.

„Аз ще получа от моя доставчик 1 камион с краставици и тепърва той трябва да попълни документ, че ми ги изпраща, а аз трябва да попълня документ, че ще ги получа без значение дали е събота или е след 22:00 часа. Сега обаче си представете 200 камиона дневно, които идват в различните ни магазини.

Сега си представете, че сме се уговорили за доставка от 10 тона с доставчика, а той ни е изпратил 9,5 т. По закон трябва да изчакаме НАП и това ще ни отнеме освен документалната бумащина и още 4 часа.

Ако не изпълним това, трябва да платим 5 хил. лв. глоба“, обясни пред bTV ситуацията към новите изисквания Вигинтас Шапокас.

От страна на бизнеса той разясни, че това би създало и натиск върху човешките ресурси, защото на този етап трябва да се назначат още хора, които да се занимават с тази документация не само в тяхната верига, но и в останалите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога НЕ вдигайте на ТОЗИ номер – ще изгорите с 300 лв!
Next: Топ синоптик: Сняг ще покрие България, а след това настъпва нов обрат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.